За него място в живота ми няма, няма и да има!

За него място в живота ми няма, няма и да има!
4.5 (90%) 12 votes

Днес реших да излея душата си пред вас, макар че не очаквам нищо – нито съвети, нито коментари. Просто ми се иска да споделя… Наясно съм със ситуацията, в която попаднах. И въпреки че излязох от нея с наранено сърце, ще продължа живота си с гордо вдигната глава. Защото обичах истински и съвестта ми е чиста.

раздялата
Трудно се прощава

С Борис се запознах преди 4 години на есенния панаир в Пловдив. Беше дошъл в града ни само за два дни, но бързо се харесахме. Усетихме нежност един към друг обич, умиление и най-вече желание да бъдем по-често заедно. Затова след два месеца той реши да напусне София, където живееше на квартира, и да дойде в Пловдив. И двамата бяхме разведени, самотни, наранени от бившите си половинки. Нито аз имах желание да поддържам връзка със съпруга си, нито Борис искаше да вижда бившата си жена Мария. Той не можеше да й прости, че е настроила дъщеря им, макар и вече семейна, против него. Раздялата и при двама ни е протекла по един и същ начин – с всички екстри на семейната драма. Типичен развод по български.

Обичах много Борис. И той – мен, сигурна съм, защото през цялото време правеше за мен неща, каквито никой мъж преди него, дори родният ми баща и брат ми.

Много красива е любовта около 40-те – децата вече са поели по пътя си, а ние все още имаме сили за любов. Разумна и мъдра любов, така я усещам аз и така я наричам. Но… случи се нещо, което и най-кошмарните ми сънища не предвещаваха.

В началото на юли бяхме на море, за пръв път само двамата в Созопол. Оказа се обаче, че Мария и дъщеря му, заедно с 2-годишната внучка, са на почивка в Бургас.

И както уж не поддържаше връзка с тях и все се оплакваше – най-вече за това, че не му дават внучката да я види, жените от миналото му изведнъж се появиха на хоризонта. Какво говоря, та те даже не му бяха казали, че е станал дядо. А как се намериха тогава в Созопол, кой на кого пръв се обади, така и не разбрах. Пиша всичко това, защото един ден телефонът на Борис звънна, очите му светнаха от радост и го чух да казва: „Заповядайте, ние с Надя сме тук, в еди-кой си хотел, в еди-коя си стая…“

Не ми стана приятно, но се опитах да го разбера. Щеше да види внучката си за пръв път. Дойдоха с колата на дъщеря му и той веднага се заигра с малкото момиченце. Не мога да си кривя душата, лъчезарно и усмихнато дете е, като всички деца, и Борис направо се разтапяше. Гушкаше я, радваше й се, сияеше от щастие, че най-накрая се чувства истински дядо. Видях дори сълзи в очите му от радост.

Реших да ги оставя за малко сами, като казах, че ще се поразходя из стария град. А като се върнах, Мария вече го гледаше с такава нежност и… копнеж, сякаш мъж през живота си не е виждала.

Вечерта, след като си тръгнаха и ние се прибрахме в хотела, Борис си легна веднага. За пръв път не ме целуна и не ми пожела лека нощ. А на сутринта беше нервен. Каза само, че го е схванал кръстът – страдаше от дискова херния, и поиска да си тръгнем по-рано. За няма и половин час събрах багажа и потеглихме към Пловдив. Борис стана още по-нервен. Или крещеше за всяко нещо, или просто мълчеше.

Когато го питах какво се е променило и защо е такъв, той се вбесяваше и ми казваше да замълча и нищо да не го питам. Така и направих, но женската интуиция не ме излъга. Вечерта в Пловдив той пак побърза да си легне, а на сутринта каза, че имал работа до София. Тръгна и повече не се върна.

Звънях няколко пъти, той уж вдигаше телефона, но все казваше, че е в градския транспорт, където било много шумно, и не ме чувал добре. Щял да ме потърси по-късно. Не се обади нито веднъж. А аз в рамките на седмица-две поне 100 пъти взимах телефона да го набера, за да му кажа, че след всичко, което преживяхме заедно, най-малко това съм очаквала от него – бягство, но буца засядаше в гърлото ми и хвърлях телефона на спалнята. После мокрех възглавницата до сутринта.

Всичко друго бих разбрала – ако отново са се зародили чувства към Мария, ако внучката го е разнежила или просто съжалява за развода си и иска да си даде втори шанс, но не и бягството му. Така се разделихме с него – мълчаливо.

Една сутрин се събудих различна – необичаща, но спокойна. Оттогава не съм плакала. А преди седмица се обади Борис. Съжалявал за постъпката си, молеше ме за прошка. Сгрешил, заблудил се отново в чувствата на Мария, но най-накрая разбрал, че не са един за друг. Най-накрая? А досега не го ли знаеше? – попитах го аз, а всъщност… не исках повече да го слушам и затворих телефона. Миналото трябва да остане там, където му е мястото.

Не знам дали Мария за него е минало, но Борис за мен определено е. Исках да имам до себе си стабилно мъжко рамо, да ми е опора, да се чувствам сигурна. Та нали първия си мъж го напуснах именно заради това, защото не можех да разчитам на него. И сега да допусна втори такъв случай – не, не искам. То е като първия шамар. След него винаги идва втори, трети…

Не ми е добре сама. С времето може би ще потърся друг мъж, не знам още. Но единственото, в което съм сигурна, че за Борис път към сърцето ми вече няма.

Надя

Споделете и вие историята си на e-mail info@prekrasna.bg

loading...

Добавете коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.