Home / Споделено / Казаха й директно в очите: Не искаме снаха парцалана!

Казаха й директно в очите: Не искаме снаха парцалана!

На 57 съм, нямам семейство и деца, но искам да дам съвет на всички родители – не се намесвайте в живота на дъщерите и синовете си, не ги карайте да живеят по вашите правила, защото не е сигурно дали това, което прави щастливи вас, ще направи щастливи и тях.

Аз съм живият пример как в стремежа си да ми осигурят най-доброто, майка ми и баща ми ме разделиха с жената, която обичах повече от себе си.

Мария беше от бедно семейство, а родителите ми имаха наследствени ниви и имоти и се големееха.

Когато я заведох да им я представя, направо я изгониха, като казаха, че снаха парцалана няма да гледат. И тя си отиде – обидена, но с вдигната глава.

Отказа да заминем някъде далеч само двамата.

Казваше, че рано или късно нашите ще направят всичко възможно да ни разведат.

Омъжи се за свой съсед – и той като нея си нямаше нищо.

Двамата обаче работеха здраво и си построиха къща на края на града.

Родиха им се три деца и колкото и пъти я срещнех на улицата, винаги беше усмихната и изглеждаше щастлива.

Веднъж я попитах обича ли мъжа си.

снаха

Мария беше от бедно семейство

Отговори ми, че е разбрала, че за едно семейство по-важни са стабилността и разбирателството между съпрузите. Ако тях ги няма, с една гола любов не се живее.

Не бях съгласен с нея, но не можех да споря, нямах право, защото се чувствах като предател.

Не успях да прежаля Мария и за разлика от нея не се ожених.

Не си представях, че ще живея с някоя жена и ще имаме деца, без да я обичам.

Майка ми и баща ми се опитваха да ме сватосват за момичета, които те харесваха и смятаха за подходящи за мен, но категорично им отказвах.

Накрая се примириха и започнаха да ме молят да си избера жена по свой вкус, за да продължа рода ни.

Аз обаче не исках друга, освен Мария. Но тя отдавна беше подредила живота си и нямах място в него.

Родителите ми остаряха, разболяха се и един по един си отидоха.

Останах сам в огромната ни триетажна къща.

Все по-рядко се срещам с приятели, защото те вече гледат внуци и не им е до мен. А и аз ги избягвам.

Радвам се на щастието им, но и ме боли от него.

В събота и неделя запълвам времето си, като боядисвам и поправям катерушките, люлките и пързалките по детските площадки в града ни.

Понякога помагам и за дворовете на детските градини.

Правя го напълно доброволно и безплатно, защото нямам нужда от пари. Така правя щастливи чуждите деца и внуци.

Продадох всички ниви и имоти от майка ми и баща ми.

С полученото направих дарения в няколко училища и домове за изоставени деца.

Един приятел ме попита защо не дам пари и на някой старчески дом. Но аз не искам.

Колкото и жестоко да звучи, така отмъщавам на родителите си, заради които останах сам.

Пък и бъдещето е в децата, а не в старците, нали?

Малките имат нужда от повече грижа и добър старт в живота.

А когато умра, къщата ми ще стане собственост на училището, което съм завършил.

Ако искат, да я ползват за нещо, ако не – да я продават.

Важното е да отиде за добро дело!

Иван

Снимка: Pixabay.com

3 comments

  1. Ти сам си си виновен,че не си се борил за любовта си.Свекърва ми също така се опита да не ме приеме,защото той бе вече инженер,а аз още не бях,но съпругът ми й каза:Обичам ви и двете,макар по различен начин,но ако и дума кажеш против жената без която не мога,ще ти направя живота ад.Избирай.Така ме обича все още вече 50 г.

  2. Вие обичате всички деца и това е много повече любов отколкото едно семейство при цялото ми уважение.Не сте единствен останал по свой избор без лично семейство.Да,намесата на родителите е лошо нещо,но пък сега вие работите за децата,бъдещето.Искрени поздравления.*Не винаги можем да сме с любимата*любимия ,уви и това е горчива болка.Но можем да живеем удовлетворяване и отговорно към утрешния ден.Желая ви много щастливи мигове.

  3. Римпапова

    Къщата можете да оставите в наследство на Мария, ще ѝ е от полза, след като има три деца.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*