Петър Михалчев от „MasterChef“: Палил съм си престилката в кухнята!

Ако си мислите, че с Петър Михалчев сме си говорили само за готвене и рецепти, лъжете се. В интервюто ни има и счупени кости, и взривени газови бутилки. Изобщо екшън колкото искате!

Татуираният ментор от „MasterChef” е всепризнат гений в кухнята, но притежава и таланта на удивителен разказвач. Кулинарят с прякор Самурая владее съспенса до съвършенство и когато ти сподели някое от своите драматични преживявания, дъхът ти спира в очакване на развръзката. Ето какво разказва той за себе си в интервю за в. „Уикенд“.

Г-н Михалчев, удобно ли ви е като ментор в „MasterChef”?

Много добре се чувствам, интересно ми е. Запознах се с доста хора, видях и доста скъпа техника. Преди да дам съгласие да участвам в предаването, имах известни колебания. Ние със съпругата ми държим ресторант и сме неотлъчно там – това беше единствената причина да изпитам колебание. В крайна сметка обаче везната

в полза на „MasterChef” натежа и се хванах на хорото.

Кое е най-важното качество, което трябва да притежава добрият готвач?

Да е супер отговорен. Ако се хванеш с тази професия, трябва да се сбогуваш с много неща. Аз се отказах от какво ли не, за да бъда един от най-добрите. На първо място, свикнах с безсънието – случвало се е и по 18 часа да работим в кухнята. Работата е изключително тежка и отговорна и трябва пълна концентрация. И най-малкото невнимание води до грешки, които провалят кухнята, персонала и името на заведението. Концентрацията е важна, но също и това да си чистоплътен, организиран и да се сработваш в колектив.

Мъжете или жените са по-добри готвачи?

Жените се справят добре, особено българката е доста борбена. И все пак в кариерата ми съм работил предимно с мъже, дамите са били на малко по-леки постове като студена кухня, сладкарство…

Има ли участник в „MasterChef”, който много ви е ядосал?

О, да! Ще го видите, когато излъчат серията. Случи се дори да разплача участник… Но въпреки това мога да кажа, че с всички, които отпаднаха от надпреварата, вече сме приятели.

Ще бъдете ли по-снизходителен, когато се приготвя японска кухня?

Взискателни сме за всяка храна. Няма значение каква е кухнята.

Вие сте „самураят” в шоуто. Това респектира ли участниците?

Аз съм в журито и оценявам участниците по приготвената от тях храна. Определението Бунтаря ми беше измислено от журналисти, а Самурая ми го лепнаха заради външния вид. Почти цялото ми тяло е с татуировки, имам дупки в ушите и съм готвач на японска кухня в България. Но не мога да кажа, че съм най-голям и най-добър, защото смятам, че няма най-най.

Нестандартният ви външен вид създавал ли ви е неприятности? Хората гледат ли подозрително на вас заради татуировките ви?

Случвало се е. Заради външния ми вид някои ме мислят за небрежен, но грешат – точността е много важна за мен. Българинът е малко затворен. В САЩ половината полицаи са татуирани, а има и хора с татуировки на високи постове.

Какво са за вас татуировките?

Те са ми другото хоби. Първата си я направих веднага след казармата. Вече имам и в каналите на ушите си. В момента само половин крак ми е без татуси, всичко останало ми е изрисувано. Ще си довърша в съвсем кратки срокове целия проект. Татусите олицетворяват тъмната страна.

Съпругата ви Ина има ли татуси?

Не, и синът ми засега няма. Ако след време Марио прецени да си направи, няма да имам нищо против.

Как се запознахте със съпругата ви?

Преди 13-14 години в ресторант. Там работеше на брат й приятелката, която ми беше колежка. Бъдещата ми съпруга дойде да се види с нея и така стана запознанството ни. На 41 години съм. Имам син, който все още е дете и се вълнува от футбол, китари и барабани… Преди години искаше да става готвач, но се поряза вкъщи и се отказа от готвенето.

Ако не бяхте станали готвач, с какво щяхте да се занимавате?

От дете готвя. В онези години беше много трудно. Исках да ставам ветеринарен лекар, но добре, че си останах готвач и се разминах с другата професия. Първата ми работа беше като ученик на една сергия на бул. „Дондуков” – имаше ресторант с щанд отпред, на който се продаваха карантии, субпродукти. Дълъг е извървеният от мен път… Първоначално всичко беше на майтап, но ми стана интересно и постепенно влязох в кухнята.

Каква храна предпочитате вкъщи?

Харесвам онова, което е приятно, качествено и поднесено с любов. Нямам предпочитана храна, всички ястия са ми любими. Обичам да експериментирам.

Готвенето върви с порязвания, с изгаряния…

Така е, имам доста порязвания. Понякога е било доста сериозно и съм бил почти извън строя за 14 дни. Палил съм си престилката в кухнята, но бързо потушихме огъня… Веднъж газова бутилка ми гръмна в ръцете и се възпламени, но нямаше сериозни последствия. В такива моменти нямаш време да се страхуваш, гледаш бързо да гасиш. Страховете ми сега са свързани с доставчиците на газ, защото няма да има с какво да работя (смее се).

В кухнята на ресторанта ви гледате ли лошо?

Да, при работа в кухнята гледам лошо, рядко се усмихвам. Доста хора са ми го казвали. В нашата професия човек трябва да е много съсредоточен. Като съм фокусиран, се свъсвам и дори не чувам колегите какво ми говорят. Ние сме малък ресторант – около десетина души персонал. Понякога, когато съм ядосан, хвърлям тигани и чинии, чупя, карам се… Случвало се е дори да изхвърля храната с чинията в кофата за боклук, но не глобявам. Всеки има провали.

Скъпи ли са ножовете, с които работите?

Не са евтини, но не гледам на тях като на скъпи, а като на свещени вещи. Какво съм платил за ножовете и моторите си, не искам да коментирам. Ножът за мен е като ключа от къщата – не го даваш на всеки.

Никой друг ли няма достъп до ножовете ви?

Не позволявам на други хора да ги пипат дори! Съхранявам ги вкъщи, на работа, презентирам храна с тях. Всяко от остриетата е гравирано със звезда, характерна за автентичните самурайски мечове. Много са скъпи ножовете ми, но са застраховани. Имам две кучета у дома, всяко по 60 кг. Хич не обичат натрапници (смее се).

Откога имате кучетата?

Те са като част от семейството ми. Общото им тегло е около 120 килограма. Големият е на три години и половина, а момичето е на година и пет месеца.

Колко често карате мотора си?

В момента не карам мотор, защото още е студено. Но оправи ли се трайно времето, това ще се промени. Преди време стана инцидент с двете ми кучета – счупих си крака и бе невъзможно да се кача на мотора.