Home / Интервю / Петър Донкин: Всичко, от което децата имат нужда, е „Обичам те“

Петър Донкин: Всичко, от което децата имат нужда, е „Обичам те“

– Романтиката е другото име на Любовта

 

Петър Донкин е блогър, който поддържа блога „Писма до моите деца“. Баща е на две прекрасни дечица. Непоправим оптимист и романтик. Обича да пише и да слуша Guns N Roses. Запознайте се с един българин, според когото „смъртта и любовта си приличат толкова много… И двете идват, когато най-малко ги очакваш. И двете си ги търсиш. И от двете няма спасение. И от двете можеш да умреш…“.

 

Петър Донкин

Представи се с няколко думи.

Аз съм Петър Донкин – съпруг и баща. Мога още много думи да напиша за себе си, но ще бъде излишно и нелепо… Та Господ, който е Господ, е счел за достатъчно да се представи само с едно изречение в Библията – „Аз съм този, който съм“. Аз какво повече мога да бъда?!…

Поддържаш блога „Писма до моите деца“. Разкажи ни малко повече за това уютно интернет кътче.

Всичко започна от едно писмо. Единственото писмо, което някога татко ми беше писал. Писмо, написано до мен, когато бях в казармата, което завършваше с простичкото и толкова обикновено „Обичам те, моето момче!“. След като татко почина, хиляди пъти препрочитах това писмо – сега то идваше отново до мен, по-истинско и по-съкровено човешко от всякога. Идваше от толкова далече и от толкова близо, за да ми каже това, от което толкова имах нужда – „Обичам те, моето момче!“. Тогава, плачейки, разбрах колко е хубаво да получаваш писма от своя татко. Затова реших да започна да пиша писма до моите деца. Писма, които да са близо до тях, дори и аз да съм много далече. Писма, които изпращам предварително, защото утре може да бъде късно. Прекалено късно да напиша на децата си това, което винаги ще имат нужда да знаят – „Обичам те,

Децата на Петър Донкин

моето момче!“, „Обичам те, моето момиче!“.

Повечето истории, които публикуваш, са позитивни. Всъщност дори и в най-тъжните ти истории има глътка оптимизъм и вяра в доброто. Това нарочно търсен ефект ли е, или по-скоро е невъзможност да избягаш от самия себе си?

По-скоро е невъзможност да избягам от себе си. Или може би силно развит инстинкт за духовно самосъхранение чрез вяра в доброто, което побеждава, дори и когато губи. Спирам, че се разфилософствах!

Кое е най-трудното решение, което си взимал някога в живота си?

Едно от най-трудните ми решения беше дали отново да се кача на автомобил, след като най-позорно ме скъсаха на изпита за шофьорска книжка. Бях съкрушен. Учебната кола непрекъснато ми гаснеше по време на изпита. Когато се върнах у дома, едва се качих в моята кола – чувствах се като най-големият неудачник във вселената! Тогава имах една малка, стара Фиеста, която очаквах, че също ще изгасне и няма да потегли. Но тя запали, без дори да се „замисли“, след което тръгна толкова плавно и смело напред, че ми върна вярата в себе си. Вярата, че мога да управлявам живота си. Може би звучи преекспонирано, но тогава бях претърпял поредица от други житейски неудачи, които намериха буквално и метафорично изражение в провала ми на изпита по кормуване.

В какво вярваш?

Не вярвам в нищо… oсвен в Господ! И вярата ми се основава на съвсем реалните чудеса, които Той продължава да прави – едното, от които съм аз и всички вие, читателите на този сайт! Всички ние сме чудеса на два крака.

Петър Донкин в предаването "Денят е прекрасен"

Ако още не сте повярвали в това, помислете върху следните научни факти: Има около 100 хиляди мили кръвоносни съдове в мозъка. Ако те се разпънат, биха обиколили Земята повече от 4 пъти. Човешката ДHК съдържа около 80 хиляди гени. Човешкият мозък за 1 ден генерира повече електрически импулси от всички телефони по света, взети заедно. В главния мозък на човека за 1 секунда протичат около 100 хиляди химически реакции. В човешкия мозък има около 1 милиард неврони.Човешкото око различава около 10 милиона нюанса на цветовете. Когато човек се усмихва, се задействат 17 мускула. 36 800 000 са ударите на човешкото сърце за 1 година. Нервните импулси в тялото се движат със скорост около 90 метра в секунда. В тялото на възрастен човек има около 75 километра нерви. Синът ми престана да псува на всяка втора дума – вече го прави на всяка трета. Дъщеря ми спи по 5 часа следобеден сън, но вечер пак първа заспива – дори тихичко си похърква. Жена ми е единственият шофьор в галактиката, който е успявал да потегли на 3-та скорост и да вкара кола в гараж с пълна газ. Аз от 5 години съм 100 кг. – нито повече, нито по-малко, колкото и софийски банички да ям на ден. Майка ми е пенсионерка и гледа 5 турски сериала едновременно, излъчвани по 5 различни канала. Исус Христос умря, но възкръсна… Та така, около нас и в нас има толкова много чудеса, които се случват всеки ден, независимо дали вярваме, или не вярваме в тях. Почти не са останали чудеса, които да не са се случили. Освен едно – да се научим да им се радваме и ценим.

Романтиката в 21 век – необходимост или ненужна глезотийка?

Лично за мен е необходимост, както въздухът и водата, защото романтиката всъщност е другото име на Любовта, „без която не можем“. Но страшното е, че романтиката в България през последните години се чалгализира и се превърна в наистина ненужна, захаросана и куха глезотийка.

Казват, че мъжете са от Марс, а жените – от Венера. Според теб има ли някаква истина в тази теза?

Да, това е истина. И мога да го твърдя от личен опит, защото аз постоянно се чувствам така, сякаш съм паднал от Марс. А жена ми е толкова неземно красива, сякаш е от… Венера. Това в кръга на шегата – иначе и мъжът, и жената са от Земята, но понякога не междупланетно дългите разстояния, а липсата на любов ги разделя.

Пожелай нещо на читателите на Prekrasna.bg

Какво друго мога да им пожелая, освен да бъдат все така прекрасни!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*