Prekrasna.bg
Камелия Тодорова е известна наша певица и актриса. Тя беше една от участничките в последния „ВИП Брадър„. Ето какво споделя в интервю за в. „Уикенд“ за престоя си в Къщата.
– Г-жо Тодорова, как се чувствате „на свобода“?
– Извън Къщата се чувствам като ВИП сървайвър. Чудесно ми е. Беше ми интересно обаче и вътре – да наблюдавам действителността в България, концентрирана на едно място. Така нямаше нужда да обикалям и да сменям компании, за да видя защо нивото на възпитание у нас е толкова ниско. Това бе една от целите ми, като влязох в предаването. Исках да разбера в какво общество живея, тъй като имам по-ограничен кръг от приятели и хора около мен – дори и в работата. В Къщата разполагах с време за себе си – спортувах, отделях часове за йога и фитнес. Това се отрази положително на моето тяло. Душата ми по тази причина не беше накърнена и омърсена, независимо от скандалите на съквартирантите. Настроението ми бе добро и никой и нищо не можеше да ми наруши съня, защото имах тапи в ушите. Само от любопитство ставах да чуя къде и какво се случва. Бързо разбрах, че да давам съвети и да искам да вляза в контакт с обитателите, е много трудно.
– Най-трудният ви момент в Къщата?
– Може би влизането ми. Начинът, по който трябваше да си избера място, където да се настаня. Имах уговорка с продуцентите да имам самостоятелно легло и кът. Този кът се изрази в един параван пред леглото ми, който създаваше илюзията, че съм отделена. Но де факто не бях отделена.
– Съквартирантите казаха, че сте безинтересна, пасивна и криете храна…
– В живота ми съм преживяла хора, които са хвърляли върху мен обвинения за неща, които те правят. Всичко, което се каза по мой адрес в Къщата, няма нищо общо с мен. Не съм крала храна, взимала съм си моите порции! Бях сложила 
под леглото си две филийки. Второто е едно яйце. То стоеше на нощното ми шкафче няколко дни и чаках точния момент, когато ще го изям – когато нямам нищо за хапване. Получих язвена криза и трябваше лекарствата да ги приемам с храна. На никого не съм досаждала със себе си, дори не показах какво е състоянието ми. В Къщата намерих общ език само с Тити Папазов, Ели Гигова, Влади Въргала, Йорданка Христова и Евгени Минчев. И с Кали в началото, преди да обяви, че съм й странен човек. Тя се съюзи с други хора, които също ме отбягваха. Всъщност те бяха тези, които крадяха захар, кафе…
– Хонорарът заслужаваше ли си влизането ви в Къщата?
– Дали няма да ми излезе „солен“ хонорарът, е най-малкото нещо, за което съм мислила, когато се съгласих да вляза. Склоних да участвам за себе си, за да имам паричната възможност да се грижа за възрастната си и много болна майка.
– Обидена ли сте на медиите, задето обявиха, че сте се превърнали в развалина, и илюстрираха твърденията си с ваши снимки от Къщата?
– Не съм прочела и чула такова нещо. В този формат има само осветление, близко до неоновото. Не съм отишла там да правя фотосесия. А и защо да не ме видят хората без грим? В изповедалнята те викат, когато хората от екипа решат, няма как да се приготвиш, да си направиш макиаж. Изглеждам много по-добре, когато осветлението е друго. Аз съм светлинно момиче и в действителност съм по-хубава, отколкото в Къщата.
– Какво е отношението ви към социализма?
– В семейството ми бяха дисиденти. Баща ми не е бил партиец. Прочетох в досието му, че са се опитвали да го вербуват, но той се оказал безнадежден случай за службите. До 24-годишна възраст не ми даваха паспорт да пътувам в чужбина. Дядо ми по майчина линия е бил царски офицер. Бил е отвлечен на 9 септември и убит с камъни. При социализма не се гледаше добре на фамилии като нашата. На този обществен строй му харесвах само реда и дисциплината. Сега има хаос и няма никакво възпитание.
– Имали сте интересна среща с Людмила Живкова…
– Познавах я индиректно, моя близка беше нейна приятелка. Когато ми забавиха паспорта и изпуснах самолета, за да отида на фестивал в Бомбай, си позволих да влетя в кабинета на Людмила Живкова. Можех да се обърна и към Иван Славков, който беше приятел на брат ми – двамата играеха редовно тенис, но не го направих. Та нали Людмила беше тази, която решаваше. Оркестър от Пловдив отиваше в Бомбай по линия на Комитета за култура, а аз бях лично поканена от самия основател на фестивала, след като ме беше чул на „Златният Орфей“ – бях специален гост. Тази покана беше шансът ми да се запозная с чужди звезди и да премеря сили с тях. Така съдбата ме срещна със Стан Гец. Приех да направим съвместни концерти.
– В онези години имали ли сте проблеми със службите?
– Правейки турнета през 80-те години в чужбина, имах проблеми с Държавна сигурност, защото повечето мои изяви отиваха на първите страници във вестниците и списанията. Бях привиквана да обяснявам защо се пише, че съм момиче в златна клетка. Казах, че интервюто, което съм дала, е било пред наш посланик и че не мога да нареждам на журналистите какво да пишат.
