Prekrasna.bg
Лилия Маравиля е една от успешните български актриси. Признава, че все още се притеснява преди всяка премиера. Вижте какво друго споделя за себе си в интервю за в. „Уикенд“.
Лилия, пожелахте да се срещнем пред „Театър 199”…
Репетирам след това, имам представление в „Театър 199” на пиесата на Валери Петров „Театър, любов моя”. Тя се е играла 30 г. от Славка Славова и Таня Масалитинова. Касиел Ноа Ашер поиска сега да я направи с мен, Стефка Янорова и Краси Кузманова. С тях сме завършили заедно ВИТИЗ, знаеха ни като мацките на Коко Азарян. Приехме предизвикателството.
Кога за последно сте работили със споменатите от вас колежки?
Преди 20 години. През това време сме се виждали само по купони.
Къде другаде играете?
В театър „София” съм на щат. Участвам в представлението „Госпожа Министершата”, както и в много други спектакли от репертоара. Имам и още предложения, но в момента са в процес на изясняване.
Все още ли се притеснявате преди премиера?
Винаги има притеснение и стрес преди премиера. Истинският актьор изпитва напрежение преди да застане на сцената. Това е едно по-особено вълнение, което изчезва в момента, когато стъпиш пред
Актрисата Лилия Маравиля
публиката и прожекторите светнат. Аз лично тогава летя, чувствам се като пусната във водата риба.
Театъра или киното предпочитате?
Никога не е стоял така пред мен въпросът. Още в първи курс във ВИТИЗ Тодор Колев ни учеше, че нашата работа е занаят. Той ни каза: „Мили мои, искам да разберете, че тази професия се изучава дълги години и има нужда от натрупвания!”. В театъра не можеш да си позволиш да грешиш, там трябва да умееш гъвкаво да се измъкваш. В киното е възможен и втори дубъл.
А кой е най-ценният съвет, даден ви от Коко Азарян?
Много съвети ни е давал. Дори неговите ученици си разпространяваме т.нар. Закони на Коко Азарян. Учеше ни той основно на почтеност, която се изисква в професията ни. Театърът е храм и не можеш да излъжеш публиката. Коко ни казваше също, че трябва да бъдем любопитни и наивни като деца.
Били сте все още студентка във ВИТИЗ, когато Коко Азарян ви предлага главна роля в постановката си „Лулу”. В този спектакъл притичвате гола на сцената на театър „Българска армия”…
Тогава нямаше практика студенти да влизат в професионални театри и да играят главна роля. Когато Коко ме покани, не разбирах първоначално за какво става дума. Обясни ми и аз много се притесних заради отговорността. Трябваше да се пусна с най-добрите актьори, Азарян ме хвърли надълбоко. Но пък от друга страна аз винаги съм му имала доверие. Нашият клас във ВИТИЗ се занимаваше много с естетиката на германското кино, в което се играеше документално. Бяхме запалени по филма на Фасбиндер „Берлин, Александерплац”. Буквално се заразихме по тази естетика. Възхищаваше ни новият киноезик и начинът на игра, който нямаше нищо общо със соцшколата. Опитвахме се да го прилагаме на сцената и точно това най-много радваше проф. Азарян. Коко ни казваше, че и той учи от нас и се зарежда от идеите ни.
Не ви ли беше неудобно да играете гола?
Последното нещо, което ме занимаваше, беше да се притеснявам от голотата си на сцената в „Лулу”. Имах доверие на Коко, защото знаех, че той е естет и никога не прави нищо самоцелно и скандално просто ей така.
Към днешна дата бихте ли излезли отново така на сцената?
Не бих. Не мисля, че имам нужда от това. Тогава бях на 21. А и в „Лулу” не беше някакъв ексхибиционизъм, просто притичвах през сцената и кой видял – видял. Ролята беше много отговорна и се учех в движение. На художествения съвет, на който се решаваше съдбата на спектакъла, Коко настоя и аз да присъствам. Съжалих стократно след това.
Защо съжалихте?
Никога не съм се чувствала така унизително. Говореха за работата ми все едно не съм там, не съм подходяща и т.н…. Стана скандал.
Доста време е било необходимо, за да получите признание в професията, години наред сте стоели в сянка. Имало ли е моменти, когато ви е писвало и сте обмисляли да се откажете от актьорството?
Имала съм моменти, когато се чувствах ужасно и бях потисната, защото не ми даваха шанс. Машината на театъра е много особена – зависи от състава, в който си, и от това кой е директор. Много неща се решават от ръководството. В онези години повече залагаха на други актриси. Аз не бях на дневен ред, не бях близка с началството. Никого не съм обвинявала за това, че не съм получавала главни роли, винаги търсех вината в себе си и това беше моята основна драма. Мислех си, че явно не ставам за актриса, че щом не ме вземат, не съм добра. Даваха ми малки роли, с които се справях. Бях номинирана за награди, но не ги печелех, защото и тогава призовете бяха за точно определени хора.
Ако се бяхте отказали от актьорството, с какво щяхте да се занимавате?
Сигурно щях да умра. Исках да се откажа от това да бъда на щат. Аз не съм амбициозна, но съм отговорен човек и когато нямах възможност да играя, а получавах заплата, се чувствах зле. Исках да ме използват пълноценно. Тогава мъжът ми ме посъветва да имам търпение и да изчакам да дойде и моят момент. Е, моментът настъпи, намериха се режисьори, които ми дадоха отговорни роли. Мъжът ми се оказа прав.
Кога настъпи този бум при вас?
Бумът ми дойде с ролята ми в „Госпожа Министершата”, но преди това съм изкачвала доста стъпала. Здравко Митков например в началото тръгна с голямо недоверие към мен като актриса, но впоследствие започнах да работя в почти всяко негово представление. Едни от най-хубавите си неща в театъра съм направила с него. Доста неща научих, хвърлена в дълбокото.
Кой ви откри за филмите и сериалите?
Първият ми филм беше с Иван Андонов, когато бях първи курс във ВИТИЗ. Той ме взе, а аз бях много изненадана. Извикаха ме и отидох на проби, а след това имаше и второ прослушване. Тогава бях в някаква страшна драма, защото гаджето ми реши да избяга в Канада, а аз не знаех за това. Бях в депресия и не ми беше до филми. Като ми се обади асистент-режисьорката на филма и каза да отида на другия ден на трета проба, отвърнах, че не мога. Тя ми се скара много, защото ставало въпрос за главна женска роля и за нея се борели куп известни актриси. В крайна сметка се явих, бях с Христо Шопов, брат на моята приятелка и състудентка Лиза. Тя ме увери, че му е говорила да ми помага.
Иван Андонов впечатлен ли беше от вас?
Каза ми: „Лили, искам да си поговорим много откровено. Ти направи изключителни проби, но не съм сигурен дали не се лъжа в теб. Не съм убеден дали не ме заблуждаваш по някакъв начин. Затова трябва да направим още една проба. Сега трябва да крещиш вързана на дърво…“.
Крещяхте ли, както той искаше?
Христо ми правеше жестове зад камерата как да се отпусна и да крещя по-силно. Така се разпищолих, че нямам спомен какво съм правила. Обадиха ми се след това, че печеля ролята. Три години по-късно заснех филма „Гори, гори огънче” с Румяна Петкова. Беше доста скандален, в него ставаше въпрос за преименуването на помаците. Разбуни много духовете.
След това сякаш имаше застой в кинокариерата ви…
Да, канеха ме на кастинги, но не ги печелех. Това много ме смачка и реших, че не ставам за киното и камерата не ме обича. Явих се обаче на кастинга за филма „Love.net“. Сценарият беше написан за Захари Бахаров и Христо Шопов, търсеха се само женските персонажи. Харесаха ме и ми направиха проби с Христо Шопов, с когото не бяхме играли от 20 години. При срещата ни с него и двамата имахме чувството, че никога не сме се разделяли. Много съм горда с ролята си, която си извоювах на кастинга. Като заснехме „Love.net”, ми се обадиха да отида да ме пробват за „Стъклен дом”. Първоначално трябваше да участвам в два епизода като майката на Калин Врачански. Отидох само заради него, с когото играехме двойка в пиесата „Уморените коне ги убиват”’. Приех, защото знаех, че на Калин му трябваше човек, на когото да разчита.
Поканиха ви и в „Под прикритие”…
Имах много ангажименти и отидох с два часа закъснение на кастинга. След две седмици ми се обадиха. Казаха, че ми предлагат роля със заложено развитие. В момента, в който чух, че ще играя с Владо Пенев, се съгласих. Давам си сметка, че съм щастливка – станах известна на едни по-други години и сега съм интересна на публиката. Като се замисля, съм родена с късмет, защото в киното и телевизията съм си партнирала с най-добрите актьори.
А как получихте ролята в сериала „Връзки”, който стартира по Би Ти Ви и в който ваш партньор е Мишо Билалов?
Със сценаристката Ваня Николова сме работили заедно и в „Под прикритие”. Тя много ме беше харесала там и един ден ми се обади и поиска да се видим – пишела специално за мен и Мишо Билалов, тъй като знаела как ще изиграем ролите. За първи път се срещаме като колеги с Мишо във „Връзки” (реализиран и финансиран от продуцентска къща „Емо Вижън”), но все едно винаги сме работили заедно. Работата с екипа на сериала е удоволствие, много се смеем и забавляваме. Понякога дори изпадаме в кризи от смях.
Най-голямата лудост, която сте правили от любов?
Много прагматичен човек съм и винаги мисля няколко хода напред. Един път обаче изпуснах автобуса до Южното ни Черноморие, където беше гаджето ми. Хванах такси и догоних рейса до следващата му спирка. Това ми струваше една заплата в театъра. С въпросното гадже бяхме заедно две години и може би съм имала някакво вътрешно предчувствие, че връзката ни е към края си.
Бихте ли простили изневяра?
Темата е деликатна, много интелигентно трябва да се подхожда към нея. Ако на мен ми се случи подобно нещо, и двете страни ще имат вина, а не само изневерилият. При всички случаи не бива да се стига дотам партньорът да разбира за изневярата, за да не се наранява самочувствието му.
Спокойно ли приема съпругът ви слуховете за това, че сте интимно близка с Калин Врачански и Владо Пенев?
Не са сериозни тези твърдения. Най-хубавото е, че съпругът ми има страхотно чувство за хумор и много се забавляваме, като му разказвам какво пише за мен. Той не чете на български и съм застрахована да не попадне сам на някоя подобна глупост (смее се). В миналото понякога съм се радвала, че не съм била известна точно заради гадостите, които се пишат за успелите. Злите хора, които измислят гнусотии за звездите, сигурно са много нещастни.
Трудно ли убедихте италианския си съпруг Лука да живеете в България?
Не съм го убеждавала. Ние се запознахме в България. Родителите му живееха тук и той им гостуваше. След това си остана.
Милионер ли е съпругът ви?
Разбрах го и аз, че е милионер – и той, и баща му (смее се). Една моя братовчедка ми звънна веднъж и каза, че е прочела нещо подобно. Сега като ме попита какво прави Лука, винаги й казвам, че брои милионите. Иска ми се да е милионер, но не е вярно. Милионер е от към чувства.
Оженили сте се за Лука с рокля на Койна Русева…
Подписахме един ден преди да родя дъщеря ни Паола. Аз не исках да сключваме граждански брак, а Лука настояваше за църковен. В Италия може да се венчаеш в храм и без да си подписал в гражданското, но в България не е позволено. Лука беше уредил църковната церемония и се наложи да подпишем и в общината. Облякох тогава ленената рокля, която ми беше дадена от приятелката ми Койна Русева. Разменяхме си с нея дрехите за бременни.
Трудности в личен план?
Да, загубата на родителите ми. Още не съм преодоляла смъртта им. Баща ми почина от инфаркт, а майка от инсулт. Големият ми шок беше, че и двамата си отидоха много бързо един след друг. Мама умря година и половина след татко. Тя се влоши и почина, докато беше при мен в София, да ми помага за дъщеря ми. Много съм горда с брат ми, който е по-голям от мен. Той е скулптор и направи драконите във Варна. Наскоро научих, че в един американски сайт са извадили 160-те най-забележителни скулптори от цял свят и в тази класация присъстват и драконите на брат ми. Много често се чуваме с него.
Запалена сте в бокса. Сега, когато имате толкова много актьорски ангажименти, остава ли ви време за тренировки?
Напоследък не съм ходила на тренировки и се срамувам. Просто нямам физическата възможност… Иначе се разтоварвам с бокс.
Спазвате ли диети?
Не мога, защото и чувство, че ментално разболявам от диетите. В момента, когато започна да се ограничавам в храненето, ставам като бик на червено и само за ядене мисля. Страшно е, дори мога да хвана менингит от това. Е, спазвам пак някакъв хранителен режим. Нали съм омъжена за италианец, а те винаги внимават какво ядат. Храната им е чудесна.
Кои са пороците ви?
Пуша, но не прекалявам. Разумен човек съм и се чудя как имам толкова глупав навик. Пристрастена съм и към сладкото, не мога да живея без него. Свекърва ми забраняваше да ям сладко, докато кърмех дъщеря ми Паола, за да не я превъзбуждам. Аз обаче тайно си хапвах черен шоколад.
