Home / Споделено / Радвам се на живота и вече не го слушам

Радвам се на живота и вече не го слушам

От малък бях силно привързан към по-големия си брат Митко. Не баща ми, а той беше големият авторитет за мен – каквото ми кажеше, това правех.

Преди моята сватба ме повика и ме посъветва: „От мен запомни – не позволявай на жена си да ти наднича в кесията, никога да не знае колко пари имаш и къде ги слагаш. Дръж й изкъсо юздите – да не харчи, защото на жените това им дай – да пръскат пари…“ Тогава това ми се видя малко прекалено, но нали Митко знае повече от мен, а и беше с пет години по-напред в семейния опит, трябва да е прав.

Добре, че моята съпруга Теменужка излезе свястна, не си падаше нито по скъпи парцали, нито по луксозни курорти. Но още в първите години след сватбата започнахме да се отдалечаваме с брат ми, защото жените нещо не се харесваха, а и животът ни лашна в различни посоки. Аз, понеже съм с музикално образование, почнах работа в един оркестър, а брат ми като агроном накупи много земя и стана земеделец. Всеки път когато се виждахме на някакви семейни празници, сърцето ми се свиваше от притеснение, защото знаех, че батко все ще намери за какво да ме скастри. И то пред всички, сякаш съм още дете. Най-често ми мърмореше, че не спестявам, че се задоволявам само със заплатата, вместо да изкарвам нещо странично, че позволявам на жена си и на децата всякакви прищевки, които

Живея си живота

Живея си живота

били излишен лукс и разкош. Не спорех с него, но не ми беше приятно. Обикновено след такива срещи „затягах редиците“ с финансите вкъщи, но после пак си я карахме постарому – докато имаме пари, харчим…

Митко имаше една дъщеря, която възпитаваше много строго – никакви джобни пари, никакви тоалети, козметики, глезотии. Горкото дете понякога идваше у нас на гости и ние скришно й давахме някой и друг лев, да си купи нещо. Накрая тя се омъжи без време – едва на 16, според мен само и само да се махне от вкъщи.

Преди две години двете семейства решихме да идем заедно на море и тогава видях как брат ми тормозеше жена си за всяка стотинка, за всеки сладолед, парче пица, капучино или пуканки. Покрай нея и мен, и моята жена, и моите деца. При всяко сядане в заведение главата му щракаше като елка – кое колко струва и колко ще е сметката накрая. И всеки път имаше разправии – как все най-скъпите неща сме поръчвали! Плажът през деня и разходките вечер бяха истинско мъчение за моите деца, които обичаха да тичат край сергиите и като всички други да искат по нещо. Митко не се държеше така поради липса на пари – имаше много повече от мен, но сметката и икономиите бяха за него закон. В края на почивката Теменужка ме помоли да останем още няколко дни, сами.

Брат ми и снаха ми си заминаха дори по-рано, защото той бързаше за някакъв търг на земеделски машини. Тръгнаха късно през нощта… а на сутринта ми се обадиха, че са катастрофирали… Вероятно брат ми беше заспал на волана.

Оттогава съм друг човек. Забавления, пътувания, екскурзии, нови дрехи и удобства за вкъщи – нищо не отказвам, стига да имам нужните средства. Да събирам пари за старини, а да изпускам радостта от днешния ден? Това не е за мен. Глупаво е да имаш, а да се стискаш и да лишаваш и себе си, и семейството си.

Костадин

Можете и вие да споделите с нас историята си на info@prekrasna.bg

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.