Home / Любопитно / Нов вид театър в София – вижте колко е различен!

Нов вид театър в София – вижте колко е различен!

Ходенето на театър у нас все повече разширява периметъра си до крайни локации като фабрики и мазета. Тези нетрадиционни места от доста време са част от културния живот.

За тях обаче не се говори много, тъй като се правят в малки пространства, далече от обичайно случващото се на столичната ул. „Раковски“. В тези места обаче наистина се прави хубав и различен театър. Там се твори друг вид изкуство – алтернативното, такова каквото се харесва на самите актьори, и което им дава необходимата свобода, за да се чувстват господари на сцената. Повечето от представленията са мобилни и могат да се играят на различни места из града, тъй като не са обвързани с мащабна и труднопреносима сценография, характерна за много родни театрални постижения, които напълно заслужават овациите на българските критици и публика.

Випуск

Пример за млади актьори, които правят алтернативен театър, са момчетата и момичета от сдружение „Клас“ – 21 дипломирани артисти от първия випуск на доц. Ивайло Христов в НАТФИЗ. Това е и първото сдружение у нас, направено от цял клас дипломирани артисти. След завършването на театралната ни академия те решават да запазят

Кристиана Ценкова

Кристиана Ценкова

цялостта на трупата си и създават сдружението.

„Алтернативният театър ни дава повече свобода. Като цяло хората, които се занимават с този тип изкуство са независими организации. В повечето случаи това са млади хора, които имат свободата да правят това, което ги вълнува. При нашия тип театър можем да правим, това което наистина искаме, да работим с режисьори, които ние избираме. Решихме да направим това сдружение, тъй като вече сме една готова трупа. Четири години сме работили заедно, имахме пет дипломни представления. Това беше като някакво естествено продължение, а и ние искахме да продължим да работим заедно. Когато си изберем някоя пиеса, която искаме да правим, избираме режисьор, с който искаме да работим, каним го и правим вътрешен кастинг. Всеки в сдружението има равен шанс да се бори за ролята, която желае. Най-ценното на алтернативния театър, е че ни дава абсолютна свобода“, разказва пред в. „Телеграф“ Кристиана Ценкова, част от сдружение „Клас“.

Мизантроп

В момента сдружението представя пред публиката първия си проект „Мизантроп“ по едноименната пиеса на Молиер. Началото на спектакъла било през декември 2013 година.

„Пиесата ни беше предложена и ние от сдружението решихме, че наистина искаме да работим по нея. Кандидатствахме по един проект по програма култура на Столична община и през март ни избраха за частично финансиране. След това започна кастингът, договарянето на място, времето на репетициите. Ние сме осем човека и всеки един от нас има някаква друга заетост. Общо взето, посветихме лятото на репетиции“, разказва Кристиана.

В момента представлението се играе във Фабрика 126, тъй като това място отговаря на изискванията на Столична община за разширяване на културния периметър на София.teatar7

„Трябваше да е в алтернативно пространство, извън ул. Раковски и ние се спряхме на фабриката. Най-вече ни хареса атмосферата там. За момента сме играли „Мизантроп“ само там. Това представление не е обвързано с място, може да се играе навсякъде, сценографията му е изключително мобилна“, разказва още Кристиана.

Проблеми

Въпреки любовта си към това, което правят, младите хора от сдружение „Клас“ срещат редица проблеми при правенето на алтернативен театър.

„Най- голям е финансовият проблем. В България този вид театър все още не е много широко разпространен и приет. Хората наистина са свикнали да ходят в големите столични театри. Но все повече и повече от тях се обръщат към алтернативното изкуство, защото виждат че в него енергията е по-запазена, правят се по- свежи неща. Но от финансова гледна точка нещата малко или много са на живот и смърт. Всички участници в дадена трупа приемат проекта изключително лично и когато той се случи го правят с много голямо желание и енергия“, разказва Кристиана.

За да запознаят хората със себе си, актьорите от сдружението непрекъснато се опитват да се промотират. Правят го във Фейсбук, където потокът от нова и нова информация е непрекъснат, а и обменът на новини става най-бързо.

„Това обаче не е достатъчно. Опитваме се да измислим всякакви креативни начини, за да разберат хората за нас. Ако видите група млади в метрото на път за вкъщи след работа, които говорят в Александрийски стих това най-вероятно сме ние. Прочетете флаера ни. Веднъж се случи, без да сме го търсели, просто репетирахме, докато се возим в метрото. В един момент осъзнахме, че абсолютно всички пътници ни гледат и им е интересно какво правим, къде отиваме“, споделя Кристиана.

Анкета

Актьорите в сдружението не искат сами да решават какво да играят. Предпочитат да следят какво харесват зрителите им и да обсъждат с тях новите си идеи, както и актьорската си игра след всяко представление.

„Точно затова пуснахме анкета, която раздаваме на зрителите след всеки наш спектакъл. Правим и дискусия с публиката. Това за нас е изключително интересно и полезно. Да виждаме какви теми ги вълнуват, какво биха искали да гледат. Много се радваме, защото вече имаме няколко предложения за много интересни пиеси, които тепърва ще трябва да обсъждаме. Хората наистина са съпричастни. Те приемат не само спектакъла лично, а и нас. Получава се много интересен диалог, абсолютно лишен от високопарни тонове и придаване на прекалена официалност“, казва Кристиана.

Палети

Освен свободата, която им дава алтернативният театър, актьорите от сдружение „Клас“ харесват и това, че правят всичко сами. Преди спектакъл те влизат в ролята на осветители, озвучители, сценични работници.

„Предизвикателство при алтернативните пространства е липсата на хора, на които да разчиташ, освен на самия себе и на колегите си. Влязохме в едно абсолютно голо пространство, да го оживим, да го направим свое, театрално. Момчетата например ходят няколко часа преди спектакъл, за да редят палетите, за да ги наредят амфитеатрално и за да сме сигурни, че и хората на последния ред ще виждат. Това е много отговорна задача, те скачат върху тях, оглеждат всичко, за да не се случи така, че да падне някой стол, а с него и някой човек. Връзваме кабели, трифазни токове. В крайна сметка това прави всичко много по-лично“, казва Кристиана Ценкова.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.