Home / Споделено / Когато нещата не вървят, значи е време за ново начало

Когато нещата не вървят, значи е време за ново начало

Румяна е една от многото българки, подложени на безумен стрес през половината от живота си. В края на годината тя ще навърши 50 и заедно с този юбилей ще празнува сребърна сватба. Големият й син си има приятелка и нищо чудно набързо да я направят баба. Малкият ще бъде в последния клас на гимназията и все така упорито настоява да следва в чужбина. Борислав – мъжът й, със зъби и нокти държи руля на своя малък бизнес. Е, ще кажете, нищо кой знае колко различие – като в доста български семейства, като повечето двойки, оцелели след дълъг брак, като мъж и жена, отгледали и възпитали двама сина.

Но, както казва Румяна, на нея някак не й е писано да бъде спокойна. В редките мигове, когато й се струва, че всичко е наред, нещо отнякъде я цапардосва – или болест, или несподелена момчешка любов, или икономическа криза. Вместо осмомартенски подарък тя получи… прекратяване на трудовия договор. Нищо лично, както се казва, просто фирмата, в която работи повече от 10 години, фалира. Заедно с колежките си се регистрира на борсата, защото шефовете й са били абсолютно коректни и

Понякога имаме нужда от ново начало

Понякога имаме нужда от ново начало

всичките й осигуровки са стриктно платени. Дотук добре.

Тя обаче никога не е бездействала и не се е примирявала. Затова започнала да рови по сайтовете, да изпраща CV-та, да върти телефони и да търси работа. И все да удря на камък. Веднъж пречка била възрастта й, друг път – нивото на нейния английски, трети път – неумението й да работи с определени компютърни програми… Последния път, когато се срещнахме, беше на ръба на отчаянието. Не защото хладилникът им бил празен, нямала с какво да почерпи гаджето на големия син или как да обясни на малкия, че образованието в чужбина е скъпа екстра. Румяна беше тъжна и страшно разочарована от себе си. Беше направила ужасно откритие – много иска да си намери работа, но… няма какво да предложи и какво да даде. Беше потънала в жестоки самообвинения – че улисана да е добра майка, не се постарала да научи нищо ново, да направи за себе си повече, да се усъвършенства, да се посвети на нещо, което ще е нейно лично, а не семейно постижение. Цитира фраза от свой любим филм: „Какво мога да предложа ли? Чудесно режа на ситно… всичко.“

Гласът й притрепери, очите й се напълниха със сълзи. Не знаех как да я успокоя и как да оборя присъдата, която сама си беше издала: “Само с искане не става.“ Като не намерих други думи за кураж, обърнах на майтап: „Измисли си ново начало. Явно в твоя живот през 25 години нещо се преобръща. Направи от дефекта безработна ефект… полезна.”

Вярвам, че Румяна ще направи нещо подобно, защото се усмихна малко тъжно, но и малко обнадеждено.

Споделете и вие историята си на info@prekrasna.bg

loading...

One comment

  1. И при мен нещата не вървят поне последните три години.Но какво да се прави–– чакаме……

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.