Home / Интервю / Христо от Лясковец: За да се намериш, първо трябва да се изгубиш!

Христо от Лясковец: За да се намериш, първо трябва да се изгубиш!

Христо от Лясковец е автор на 21 книги. Определя себе си като архитект на собствената си съдба и казва, че не се притеснява от мнението на другите. Обича нещата, с които се занимава, и е голям оптимист. Благодарен е за всичко, което има, но отдавна е отказал да бъде кошче за душевни отпадъци. Запознайте се с Христо:

Христо от Лясковец

Христо от Лясковец

Представи се с няколко думи на читателите на Prekrasna.bg.

Здравейте! Ако е само с няколко думи, аз съм Христо от Лясковец. Но не това е целта. Наричам себе си така, защото за мен е чест да съм различен, открояващ се и себе си. Не се вписвам никъде, освен в областите, в които съм се потопил и изплувал…

Определяш себе си като „архитект на собствения си живот“. Всички ли сме архитекти?

Определих се така, защото имам причина – както имам такава, за да ставам от леглото сутрин, така и за да продължа напред. Този въпрос явно е провокиран от корицата на 21-ата ми книга, която пуснах буквално преди дни. Тя се казва „Art или Do Сутрешни Страници“. И понеже съм разбрал, че няма нито един човек на тази Земя, който да иска моето добруване повече от самия мен, аз просто се отдадох на проекцията си. Колкото и тривиално да звучи, защото не аз го казвам за първи път, да, всички можем да бъдем архитекти на живота си, но ни е по-лесно да не полагаме усилие в подобна насока. Течението на живота и вакуума на обществото спомагат за лутането на поколенията хора. Не визирам никого и не се интересувам от някой, че да го включвам в думите си, въпреки че дори в книгите ми се оказва, че описвам живи мои случки. Все излиза, че после много хора ми пишат, обаждат и търсят начин да се свържат с мен, за да ме питат: „Вие, г-н Христов, откъде знаете за този ми случай? Кой ви го каза?“. Припознават се хората, защото всичко се повтаря в този свят, макар и на големи разстояния. Затова обичам да казвам следното: „Животът е за това да се живее. Нищо че прилича на пръстен.“

Какво е твоето призвание?

Христо обича да снима

Христо обича да снима

Да бъда просто човек! Забелязах през годините как хората идолизират разни хора с титли пред името. А аз бих казал, че само такива като Майка Тереза, Мартин Лутер Кинг-младши, Куклата, която произвежда Даржан Харч във фабриката си, която е смесица между образа на Майка Тереза и кукла Барби (това е магията на книгата ми „Африка в моето сърце“), „Лидерът без титла“ на Робин Шарма, ме вълнуват. Не оставайте с впечатлението, че не ценя живота, но не ме вълнуват титлите и степените, ако зад името не стои първо човещината и сърдечността. Затова призванието ми е да бъда човек и да не се притеснявам да гледам хората в очите и да си казвам каквото ми е на сърцето, защото: „Каквото ми е на сърцето, такова ми е и на лицето (и на устата)“. А иначе практикувам йога от 13 години, правя масажи от 18 години и пиша/драскам от 13 години.

Автор си на доста книги. Какво те подтикна да започнеш да пишеш?

Да, до днес се оказах с 21 книги на български език и 6 преведени на чужди езици. Това е само част от това, което съм си заложил като проект, другото е фирмена тайна. Това, което ме накара да пиша, е: Когато имах време да бъда малък, бях свито и необщително дете. Нямаше как да обясня на родителите си, че ме вълнуват Звездите и Луната, а не детските игри. Въпреки че знаех, че ако много се разприказвам, това може да ми попречи да продължа да се взирам в тях. Затова продължих, но записвах какво ме вълнува, защото не можех да го изговоря това, но пък нищо не ми пречеше да пиша. Все пак трябваше да намеря начин да излея товара си! Воденето на записки осмисли дните ми. До този миг това ми беше първото приятелство с дневника. Водя си записки от 11-годишен. Тогава се случиха много трансформиращи събития в живота ми, описани са в различни отрязъци от книгите ми. Не мога да кажа, че това е било идеята ми да създавам книги, но е било желанието да намеря отдушник за самия себе си. Така един ден идеята сама си дойде в събирателен образ на книга. И така започнах. Но там пък се срещнах с отпор от Националната библиотека в София. После още няколко греди от приятели, роднини и т.н., докато не се отказах да издавам, а да продължа само да пиша. Така стигнах до написването на книгата си №10 Стая-205 /Книга за Свободата и Нещата, които ни Движат към Нея/ и начинът за издаване ме намери сам. От тогава всичко върви по начина, както си иска „някакъв Божествен Хаос“. Знам сякаш от много векове назад, че само този, който може да устои на времето и не се откаже, е господар на ситуацията, в която се опитват да го поставят другите като зависимост. Затова не приемам нещо да ме спре. Просто е!

Христо от Лясковец пише Ако имаше възможност да върнеш времето назад, би ли променил нещо в живота си?

Не бих променил нищо в живота си. Харесвам Го. Обичам Го. Както и Обичам себе си. Вярвам в себе си и продължавам нататък.

Губил ли си някога надежда?

Хиляди пъти. Както има една приказка: „За да се намериш, първо трябва да се изгубиш“. Не го приемам за слабост, но го отчитам като отклоняване от пътя си. Но в мига, в който разбера, че съм изместил фокуса, правя всичко възможно да го върна отново и отново. Напускал съм работа завинаги само заради това, че ми пречи на фокуса. И не ме интересува, че някой щял да ме говори.

Най-голямата ти мечта?

Не мога да я споделя, защото тя няма да е „голямата ми“, но е свързана с писането, преподаването (водене на лекции) и общуването с хората по целия свят. Отказвам да я кажа, защото искам да мога да я осъществя и тогава бих я споделил дори с подробности.

Какво те вдъхновява?

Жените, природата, небето, Луната, кафето… Но да си призная, че каквото и да ме вдъхновява, ако не го използвам, сиреч да се размърдам и да действам, е „бадева излюпена муза“. Затова обичам „да я яхна“ музата и да я разстеля на листа на масата за масажи, на тревата, докато практикувам йога, или докато снимам сред природата.

Как запазваш оптимизма си, въпреки големия брой песимисти у нас?Христо

Справям се благодарение на придобитите умения през годините, защото самият аз бях черноглед, признавам си. Слушах „крива музика“ (музика, която буквални с вълните си те изкривява първо от вътре, после и външно). Много неща не ми бяха наред, въпреки добре привидната среда, аз съм минал от там, не ми е чуждо. Но пък с времето пораснах и прозрях разни неща, увлечението ми по азиатската култура и принципи ми помогна да сформирам себе си в това, което съм сега. Изградих се като личност, макар и по-късно от времето на връстниците ми, както и всичко друго. Но аз поне така си мислех, че съзряването идва по едно и също време. Е, оказах се заблудил се в това си разбиране. Но изгладих нещата, когато избрах да бъда себе си, каквото и да ми коства това. И така, знаейки за „песимистите“, сега не ги срещам, не общувам с такива и не ги отразявам. В замяна общувам с ведри и добри хора, желаещи да се развиват, търсещи всеки ден отговори на въпросите си и прилагащи наученото като мен. Не съм кошче за отпадъци, че да се съобразявам…

Много хора в България са на мнение, че голяма част от народа ни е нещастен. Според теб на какво се дължи това?

Нещастен е, защото не мисли и не си мърда пръста да създава. Но това не важи за всички. Има и такива, но да не ги слагаме под общ знаменател. Каква полза от семинарите за обучение, като след като отминат, животът на хората си остава същият, че и по-зле. Това е така, защото емоцията активира адреналина и той издига до краен предел желанието и фокуса, но след това стихва, нищо не се случва. Когато животът на един човек няма цел, то той е пълен провал. Тук държа да кажа на хората: Чувствайте се, както искате от думите ми! Ако не следват личния си план или както Паулу Коелю го нарича “лична легенда“, всичко отива по дяволите и се въртят в един омагьосан кръг. Аз, каквото мога, искам, го правя за хората, но не се ангажирам да изнасям всички на гърба си. Затова съм създал сайт, който е лесно достъпен и без условности от моя страна. Там има храна за целия народ.

Една от книгите на автора

Една от книгите на автора

Съществува твърдение, според което човек може да управлява съдбата си чрез силата на мисълта. Как ще коментираш?

Още в зората на света е така. Ние не откриваме топлата вода, но ни мързи. Очакваме все някой „коуч“ да ни излекува, даде ключа към личното ни богатство, да ни смъкне звезди. Видях, че така не става. Това не работи при мен. Няма човек на тази Земя, който ще ми каже, че ако го следвам, ще успея. Ами ако аз му кажа, че не го следвам и пак се справям без него?! Както се шегувам, че майка ми не ме е създала с космодиск на гърба ми, че да стоя изправен. Хората не си вярват, а как ще повярват в другите?! Тук ще споделя какво правя аз: практикувам йога рано сутринта, ходя по 11-17 км на ден пеша през пресечена местност, проветрявам си мозъка редовно (това е едно от най-важните и осъзнати неща в живота ми), пиша книги, правя масажи на клиенти, работя, обичам си заниманията, храня се, правя любов (с кеф) и не забравям никога, че времето ми е приятел, но не съм безсмъртен. Благодарен съм на родителите си, на географското положение, в което се родих този път, на подбраните си приятели и на сърцето си, че побира човешките неща, които не са ми чужди.

Пожелай нещо на читателите на Prekrasna.bg.

Обичайте се и бъдете обичани. Животът е прекрасен за Прекрасните и кошмарен за черногледите. Вие избирате, но трябва и да съзнавате, че имате избор, а не сте заточени тук на Земята.

Аз съм Христо от Лясковец и ви благодаря!

loading...

11 коментара

  1. ЕДНО изключително Интервю с Христо от Лясковец: За да се намериш, първо трябва да се изгубиш!
    БлагоДаря, за всичко!

  2. ЕДНО изключително Интервю с Христо от Лясковец: За да се намериш, първо трябва да се изгубиш!
    БлагоДаря, за всичко!

  3. Прекрасно интервю…това наистина е Христо от Лясковец…познавам го лично и мога да кажа,че е уникален Човек!Върви напред приятелю!

  4. Чудесно, Христо, поздравления!

  5. Павлина Ненкова

    Малко хора успяват да подредят личния си свят.А това се оказва най важно за успешен,градивен живот. Браво-успял си навреме Ице!Може би това е таланта-може би…Смятам ,че те очаква голям успех!

  6. Bini Ivanova

    Христо от Лясковец – един човек извън рамките.

  7. Какво да кажя…………батко не го познавах,той беше дете което не играеше с нас навънка,дете което странеше от всякакви неща,но дете което е имало мечти тогава.Дете което поетапно си постигна мечтите,стана човек,писател,чуствителен мъж…….абе страхотен брат.Може да се караме сърдим ,но сме кръв(хората са казали кравта на вода не става).СТРАХОТЕН СИ -ОБИЧАМ ТЕ.

  8. Тук държа да кажа на хората: Чувствайте се, както искате от думите ми! Ако не следват личния си план или както Паулу Коелю го нарича “лична легенда“, всичко отива по дяволите и се въртят в един омагьосан кръг…

  9. …в мига, в който разбера, че съм изместил фокуса, правя всичко възможно да го върна отново и отново.

  10. Знам сякаш от много векове назад, че само този, който може да устои на времето и не се откаже, е господар на ситуацията, в която се опитват да го поставят другите като зависимост.

  11. Знам сякаш от много векове назад, че само този, който може да устои на времето и не се откаже, е господар на ситуацията, в която се опитват да го поставят другите като зависимост.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*