Юлияна Дончева: Възрастта няма значение, когато даваш нов живот!

Юлияна Дончева наскоро роди за втори път. Тя дари съпруга си Стъки със син. Ето какво споделя в интервю за в. „Уикенд“ бившата депутатка. 

Юлияна, това лято станахте майка. Как минават дните ви сега?

След раждането на малкия Станислав животът ми сe промени напълно. В центъра на вниманието ми вече е бебето. Много го исках, но и малко се страхувах от това закъсняло майчинство. Не съм и предполагала колко лесно ще преодолея психологическата бариера, свързана с възрастта ми. Оказа се, че тя няма никакво значение, когато даваш нов живот. Чувствам се прекрасно, когато се грижа за малкото човече, то ме прави много щастлива.

Какво е да станеш майка на 49?

Много е различно от преди. Винаги е прекрасно, когато ставаш майка, но в по-късна възраст като че ли е по-осъзнато. Вече не бързам за никъде, не се притеснявам, че пропускам нещо, по-спокойна съм.

На кого прилича малкият Станислав?

Променя се постоянно, прилича и на мен, и на баща си. Вече проявява характер, който e точно като на Стъки – не съм го чула да плаче, дори когато много го боли коремчето.

Кой ви помага при отглежданото му?

Основно двамата със Станислав се грижим за детето, като си разпределяме времето, за да можем и малко да си почиваме. Помагаха ни най-вече в първите дни, защото аз съм позабравила доста неща отпреди 20 години. А и все пак тогава беше доста различно отглеждането на децата.

Трудно ли беше раждането ви?

Родих в „Шейново“ със секцио и съм много благодарна на д-р Велев и на д-р Семерджиева за професионализма им, защото бебето се беше завъртяло в най-сложната позиция, от която може да бъде извадено. Те се справиха без никакви усложнения за малкия и за мен. Имах късмет, че се доверих точно на тях, защото никак нe беше лесно раждане. Всичко трудно обаче веднага се забравя, когато целунеш бебето. Няма по-прекрасен момент от този.

Кой беше първият човек, който ви честити рожбата?

Станислав, разбира се. Той беше до мен през цялото време и гледаше операцията, като ми държеше ръката. Неговото присъствие ме успокояваше. Получих много поздравления дори от хора, с които не съм се чувала и виждала от години. Беше ми приятно, защото чувствах, че и те се вълнуват.

Бившият ви съпруг честити ли ви малкия Станислав?

Разбира се, че ми честити, дори беше сред първите. Той също има детенце и постоянно обменяме информация за различни неща, касаещи гледането на бебе. Радвам се, че двамата успяхме да запазим добри отношения.

Имахте ли проблеми по време на бременността?

Сега вече спокойно мога да кажа, че изкарах една изключително лека бременност, без никакви проблеми или усложнения. Не усетих някакво неразположение, бях активна до деня, в който беше раждането. Работих почти до началото на 9-ия месец, без нищо да ми тежи. Този път качих малко килограми, но много бързо започнах да ги свалям.

Колко килограма напълняхте по време на бременността?

Бях в границите, които са препоръчителни за бременни. Още в първите дни след раждането свалих над 10 кг и смятам, че бързо ще вляза във форма. Но това сега не е най-важното. Дори не обръщам внимание на килограмите, интересува ме само бебето.

Казвате, че втората ви бременност е била лека. По-лека от първата ли?

Въпреки всички теории и очаквания втората бременност беше по-лека от първата. Така че нека спрем с осъждането на късната бременност. Казвам го, защото винаги се намира някой, който се опитва да сложи рамки и дори забрани до каква възраст може да се ражда. Само Господ решава…

По време на няколкото неуспешни ин витро опита имаше ли момент, в който бяхте отчаяна? Мислехте ли да се откажете?

Имало е много моменти на отчаяние, дори се бях отказала заради няколкото неуспешни опита. Моята приятелка Даниела Колева, при която бях на интервю в една телевизия, ме посъветва да опитам за последно при д-р Семерджиева. Отидох само защото й бях обещала. Когато видях д-р Семерджиева, обаче усетих доверие към нея и реших отново да пробвам. Оказа се, че случайно или не, при предишните опити бяха пропуснали да ми дават лекарства, които са задължителни след ин витро процедура…

Може ли да се говори за ин витро мафия в България?

За съжаление има, но много трудно се доказва. Затова смятам, че ако не успяваме при един лекар, трябва да го сменим с друг, на когото имаме доверие.

Големият ви син Йоан Дако как се чувства като батко? Ревнува ли ви от братчето?

Много е доволен, че има вече малко братче. И няма търпение Станислав да порасне. Не смятам, че ревнува, защото Дани вина­ги е искал да има брат.

Какви са плановете за бъдещето на големия ви син?

Тази година той завърши английски колеж и вече е приет за студент. Ще учи бизнес мениджмънт, въпреки че е музикант. Според него в България с музика е много трудно да се издържаш. Надявам се все пак един ден да се посвети на страстта си, защото човек трябва да се занимава с това, което обича.

Каква беше причината на 44 години да промените живота си – да се разведете и да създадете ново семейство? Имахте ли колебания дали постъпвате правилно?

Причината да предприема тази стъпка беше една – любовта ми към Станислав. Колебания винаги има, когато правиш голяма промяна, но никога дори и за миг не съм съжалила за решението си.

Разликата във възрастта с мъжа ви Станислав притеснявала ли ви е?

Не, дори постоянно забравям, че имаме възрастова разлика. Аз се чувствам по-млада, а той е много зрял за годините си.

Може ли да се каже, че Стъки е голямата любов в живота ви?

Само една много влюбена жена може да премине през всичко, през което минах аз. Моята голяма любов е Станислав и заради нея упорствах да имам дете и то да носи същото име. Това беше мечтата ми.

Имаше ли хора, които се опитаха да ви укоря­ват?

Винаги се намират такива, които се опитват да те разубедят за нещо, но аз съм от хората, които се доверяват най-вече на интуицията си. Най-близките ми приятели не ме укориха, а ме подкрепиха и това беше много важно за мен.

В трудните моменти на кого се уповавахте?

Имам няколко истински приятели около себе си, които винаги са ме подкрепяли в трудни моменти. Доверявам се на тяхната преценка, но най-важно е сам да се мобилизираш, иначе никой не може да ти помогне.

Това, че сега няма да можете да придружа­вате съпруга си Стъки на мачовете му и в чужбина ще се отрази ли на връз­ката ви?

Не, разбира се. Ние не си създаваме напрежение за неща, които не са важни. Имаме приоритети и следваме тях. Когато бяхме само двамата, беше важно да си оказваме подкрепа взаимно. Сега малкият човек е с предимство и няма причина, заради която да го пренебрегнем.

Какви са настоящите ангажименти на съпруга ви?

Той продължава да тренира усилено и се възстановява след операция на крака, но освен спорта има и други амбиции. Следващата година завършва университета, специалност „Философия“, и има интересни планове, свързани с това. Като президент на Българската федерация по ММА участва в подготовка на състезания през есента и зимата, така че е доста натоварен със задачи.

Кога планувате да се върнете на работа?

Вече работя, но по телефона. Имам бизнес, който следя ежедневно, макар и от дистанция. Доверявам се на моите партньори. Комуникацията сега е на такова ниво, че можеш да си адекватен в решенията, без да излизаш от къщи.

Ще изоставите ли медийния бранш?

Не, аз винаги съм обича­ла телевизията. Последният проект, в който участвах – „Пряка демокрация“, беше доста успешен. Надявам се отново да работя с продуцента Стойчо Керев в същия или в подобен продукт.

В миналото бяхте депутат. Полити­ката затворена страница ли е за вас?

Поне засега, да. Отвратена съм от политическата среда у нас, от непостоянството и от липсата на елементарни правила. Отдавна политиката се е превърнала в бизнес, в който да се вредят за партийна субсидия.

Какво е мнението ви за обстановката в страната? Коя партия ще спечели предсрочните избори?

Политическата обстановка в страната едва ли някога е била по-объркана и по-непредсказуема от тази, която е в момента. Не искам да влизам в ролята на социологическа агенция и да прогнозирам резултати, но който и да спечели вота, ще бъде изправен пред много тежка криза – финансова, икономическа, социална. Победителят ще има нужда от широка подкрепа в новото Народно събрание, иначе рискува с нестабилно управление и нови избори.

Наричат ви българската Моника Белучи. Ласкаете ли се?

Харесвам Моника Белучи, имала съм интервю с нея преди години.Тя е много силна жена и ако по това приличам на нея, би било голям комплимент за мен.