Виктор Ангелов от „Мастър шеф“: Вбесяват ме готвачите, които не са подредени!

Топ готвачът Виктор Ангелов оглавява тричленното жури в първото българско издание на световния телевизионен формат „MasterChef“ („Мастър шеф“). Шоуто се излъчва с голям успех по Би Ти Ви, а заслугата за високия рейтинг е и на взискателните и дори на моменти авторитарни оценители.

Виктор има зад гърба си четвърт век практика като кулинар. В миналото е бил главен готвач в „Шератон”, а сега е собственик на заведението „Chef‘s”, което е 3-кратен носител на приза „Ресторант на годината”. Ето какво споделя той в интервю за в. „Уикенд“.

– Г-н Ангелов, ментор сте в „MasterChef” по Би Ти Ви. От колко години сте в кулинарния бизнес?

– И тримата ментори имаме по над 20 години опит в готвенето. Всеки е със своите силни страни като умения, поглед и обсъждания. Аз слаби страни нямам. Неведнъж съм споделял моята

философия – че ако човек иска да бъде добър в нещо, трябва да инвестира време и желание. Тогава нещата се случват. Не съм добър само и единствено в нещо, с което не съм започнал да се занимавам. Всичко друго го правя максимално успешно.

– Лесно ли работите с другите двама ментори – Андре и Петър?

– Сработваме се добре, тъй като с тях мислим по един и същ начин. Познаваме се и сме приятели отдавна. Разбира се, не са една или две ситуациите, в които всеки от нас има различен поглед за нещата, които оценява. Но в крайна сметка винаги постигаме консенсус.

– Какви качества трябва да притежава победителят във формата?

– Аз не съм романтик и смятам, че човек, имащ претенции, трябва да може да ги защити. Ние не сме училище за готвачи. Във формата оценяваме това, което хората могат. Поставяме им предизвикателства, с които да се справят. Трябва да могат да готвят, да са тренирани, да работят под напрежение, да са последователни, да се справят за определено време. Интернет и гледането на кулинарни предавания няма как да те направят добър готвач. Трябва да можеш да посрещнеш хора в рамките на 1 час, а преди това да измислиш менюто, да планираш правилно и да разпределиш задачите. Майка ми и баба ми например могат да посрещнат гости вкъщи, ако знаят 7 дни предварително за това и разполагат с 3 дни за подготовка. В „MasterChef” говорим за професионално изпълнение, каквито претенции имат участниците.

– Какво не можете да търпите в кухнята?

– Лигавщини и неправилно отношение към задачите и продуктите. Ядосвам се, когато се разхищават продукти, когато готвачът не е подреден и мърля около себе си, когато има претенции за нещо, за което няма качества.

– Вие ли сте „лошото ченге” от тримата ментори?

– И тримата сме такива, когато става въпрос за лошо отношение към готвенето.

– Имахте ли интересни случки с някои от участниците?

– Лични контакти с участниците нямаме, тъй като ни е абсолютно забранено по договор. Но има интересни констатации и изненади за нас. Много са кадърните и опитните хора, които правят впечатление. Някои са и с международен опит.

– Какво мислите за другите кулинарни предавания?

– Ути ми е приятел и е добър в това, което прави. Той е допринесъл много, за да има и други кулинарни формати у нас. Към Ути Бъчваров, Иван Звездев и Иван Манчев съм с пълен респект и им стискам палци.

– Шеф Борис Петров ви критикува за първите епизоди на „MasterChef”. Във Фейсбук написа, че би трябвало да смъкнете малко стойката, тъй като сте изглеждали като надут гъсок…

– Боби Петров, по-известен в нашите среди като Боби Кьоравото, не ми е неприятен с нещо. Дори напротив, цялата му приповдигнатост е реклама, която прави на предаването. Той е изключително ерудиран оратор и е жалко, че си позволява да изказва негативни мнения за колегите си. Никой от нас никога не е казал нещо за него, въпреки че имаме основание. Три пъти съм „Ресторант на годината“, всяка година печеля награди от реномирани конкурси, включително и сега за авторска кухня. Всеки един готвач, който си тръгва от моя ресторант, преуспява. Става или главен готвач, или си отваря собствено заведение. Известен съм с всяка стъпка, която правя. Аз не използвам Фейсбук, нямам профил там и не чета кой какво е писал. От

това мога само да спечеля.

– Наистина ли нямате Фейсбук?!

– Ресторантът ми има профил. В личен план смятам, че Фейсбук е психопатия. Оказва се, че всички там са компетентни по всяка тема. Повечето от тях се правят, че работят, а в действителност са във фейса и пействат дадени неща. В тази социална мрежа хората се запознават, правят виртуален секс и се разделят. Вместо да се забавляват, когато отидат на ресторант те се тагват, защото е много важно да се разбере къде са си изхарчили 5-те лева. Каква е тази мания?! Нима не могат да комуникират по друг начин?! Боби Петров постоянно поства някакви коментари, за което съм му благодарен, защото ми прави вид реклама и предаването ни става все по- известно. Ясно ми е, че липсата на изява в телевизията в момента му тежи, но нямам фейсбук и освен ако не ми каже някой нещо, няма как да разбера колко е ерудиран той. Иначе ми е много симпатичен. Давам си сметка, че му е кофти.

– Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?

– Най-голямото предизвикателство за мен е да готвя за колеги. Другото е да приготвяш храна за малки деца.

– Не съжалявате ли понякога, че сте се върнали в България, а не сте останали в чужбина, където сте работили доста години?

– Не съжалявам. В България е семейството ми, тук съм постигнал това, което всеки готвач иска. Няма нещо, в което да не съм успял. Бил съм главен готвач на 5-звезден хотел, поканили са ме в чужбина, където съм отворил друг 5-звезден хотел. През цялото време говорим за „Шератон”. След това си направих собствен ресторант извън града и взех всички възможни награди. Само училище за готвачи не съм отворил, но не съм педагог по начина, по който учителите обучават. Мога да преподавам само в ресторанта си.

– Най-честите ви гафове в кухнята?

– Не правя гафове на тема рецепти. Никога не пускам ястие, в което не съм сигурен и не сме го пробвали 10 готвачи.

– Без кой продукт в кухнята не можете? И колко ножове имате?

– Не мога без зехтин и сол. А ножовете ми са безкрайно много. Постоянно купувам. Те са консуматив в кухнята. Ежеседмично се режа (смее се). В момента съм с половин нокът на средния пръст на лявата ръка.

– Когато сте ядосан, викате ли в кухнята?

– Да, предпочитам да крещя, вместо да наказвам финансово. Всички около мен го знаят и това е техен избор. При започване на работа ги питам дали когато направят простотия, искат да им викам или да ги глобявам.Те предпочитат да им крещя и аз това и правя. 33 души работят за мен.

– Имали ли сте проблеми с килограмите?

– Да речем, че не съм на килограмите, които ми се иска. Не бива да се доверяваме на слаби готвачи – хората от нашата професия трябва да са малко по-пълнички. Според жена ми теглото ми е супер и това ми стига.

– Искали сте да се занимавате с автомобили, но баща ви е решил да станете готвач. Днес няма как да не сте му благодарен…

– Благодарен съм на родителите ми за това, че са ме създали. И винаги ще съм признателен на баща ми, задето ме насочи по този път. Решението да остана в готварството при мен дойде няколко години по-късно, но ориентирът е от татко. Единственият ми порок към днешна дата е, че харча за автомобили. Хоби ми е да колекционирам и реставрирам класически коли. В момента имам 6 мерцедеса. Сумата, която съм инвестирал, е 6-цифрена и първото число не е 1.

– Най-трудният ви момент?

– Най-трудно за мен беше, когато трябваше да продам цялото си движимо и недвижимо имущество, за да си построя ресторанта. Не съм взел и една стотинка кредит от банкови институции, всичко съм си направил със собствени средства. Останах буквално на улицата. С майка ми по онова време се изнесохме да живеем над ресторанта. Много съм й благодарен. Живяхме така в продължение на две-три години и след това се пренесох, тъй като съм семеен и вече можех да си позволя много повече комфорт.

– Как се запознахте със съпругата си?

– Познавам я от повече от 30 години, като повече от 20 съм я преследвал. Имаме три прекрасни деца, от които двамата тийнейджъри, момче и момиче, са в чужбина. Дъщеря ни учи хотелиерство и ресторантьорство и се надявам да продължи по този път. Но дори и да не го направи, няма да й се разсърдя. Най-малката ни щерка е на 5 години и половина. Увлича се по готвене и постоянно меси с мен. Съпругата ми работи в телекомуникационна компания. Винаги им приготвям храната, която им се хапва на тях.

– Значи готвите и вкъщи…

– Готвя, когато съм си у дома. През другото време жена ми приготвя храната. Мога да кажа, че съпругата ми ме гони с бързи темпове.

– За кои известни личности сте готвили? Капризни ли са?

– Готвил съм за Бил Клинтън, за българския президент, за наши знаменитости, на които няма да спомена имената… Може и да са капризни някои от тях, но идвайки при мен, се доверяват на преценката ми.

– Тежко ли е да си бизнесмен в България?

– Стига човек да отправи ясни послания към аудиторията, няма нищо трудно. Един готвач може да има достатъчно пари и да живее нормално в България, ако работи 6 дни в седмицата по 12 часа.

Изт. : в. „Уикенд“