Home / Интервю / Румен Угрински: Съжалявам за някои пропуснати шансове

Румен Угрински: Съжалявам за някои пропуснати шансове

Румен Угрински е актьор и тв водещ. Много хора го познават от предаването „Господари на ефира“. В интервю за в. „Уикенд“ той споделя подробности за живота и работата си. Ето какво казва артистът: 

Г-н Угрински, как я карате в първите дни на 2015 година?
Все още не е стартирал активно сезонът след новогодишните празници. Първите ми представления в Кукления театър бяха на 10 и 11 януари. В телевизията засега съм free, като изключим скечовете, свързани с Алекси Сукалчев и г-н президента в „Господари на ефира”.

От 2008-а сте водещ и актьор в „Господарите”. Кое е най-успешното ви превъплъщение? Кой от образите направихте най-трудно?
Майор Егаси Костов, Алекси Сукалчев и президентът са ролите, които ме направиха популярен. За щастие няма обидени. Преди години прототипът на Егаси Костов – майор Краси Костов, ми беше леко сърдит, но само толкова. От дълго време не съм правил неговия образ. Лесно се правят ярките персонажи. Президентът в това отношение е най-труден, защото има тънкости, които трябва да хванеш. Ако продължа да говоря, трябва да използвам едни епитети, които не е хубаво да се говорят за държавния глава (смее се).

Румен Угрински Господари на ефира

Румен Угрински: 2014 година не беше от най-добрите

Злите езици казват, че сте получили работата си в „Господарите” заради вашия арменски произход. Изтъкват това, че продуцентът на предаването Джуди Халваджиян и брат му Магърдич също са арменци…
Е, хубава работа… Много след като бях станал актьор и водещ в „Господари на ефира”, Маги и Джуди разбраха, че и аз имам арменска жилка. От 2008-а съм там, а едва през 2014-а бях поканен на едно арменско събиране. Беше ми мило и драго, въпреки че не съм баш арменец. Майка ми е арменка.

Оплаквате ли се на арменския поп? Ходите ли му на службите?
Не. Не знам дори дума на арменски.

От 21 години работите като актьор в Централния куклен театър. Били ли сте някога на ръба на нервна криза заради роля?
Казват, че най-напрегната професия след тази на космонавтите е актьорството. Може и да е вярно, защото човек играе с чувства и душа. Актьорът трябва да преминава в различни емоционални състояния на сцената заради роля. Никой не те пита дали си на кеф и дали денят ти е кофти. Имал съм много падания на сцената и от нея. Преди време авансцената беше изнесена, защото се правеше ремонт. Първите три реда не бяха поставени устойчиво и аз по средата на представлението „Червената шапчица” пропаднах до врата. Ударих се лошо. За известно време тогава бях като пинг-понг – биех преден и заден ред с главата си. В първия момент публиката се стресна, а след това се смя неистово, когато се спасих.

Успешна ли беше за вас отминалата 2014 година?
В интерес на истината споделям общото мнение, че 2014-а е била доста кофти във всяко отношение. Хора, занимаващи се с езотерика, казаха, че е научно обяснено защо годината не е била хубава. Колкото и да не вярвам на подобни твърдения, трябва да призная, че са прави – 2014-а не беше от добрите и за мен. Този ретрограден Меркурий… Не бивало да се взимат решения през това време. Кога изтича? Тъкмо бил изтекъл и отново нещо ставало… Нека да забравим тази отминала година. Държа да кажа, че никога през живота си не съм се съобразявал с разни вселенски неща, но пък е факт, че все не вървеше нещо през 2014-а.

Какви са целите ви за 2015-а?
Дай, Боже, да е по-хубава година. Говори се, че щяла да бъде. Чак да съм си поставял определени цели, не съм. Надявам се да бъде още по-добро и интересно представянето ми в „Господарите”. Ще съм отново водещ към края на тв сезона.

На 25 януари сте рожденик. Съжалявате ли за нещо?
Съжалявам за някои пропуснати шансове. Имал съм моменти, когато съм се двоумял дали да приема дадено нещо като задача. Получавал съм покани от други театри, но засега все съм отказвал, не съм се възползвал от предложенията. Правех го, защото не мислех, че подобно решение би било добро. За мен като актьор е най-важно да имам шанс да се развивам.

Младолик сте. На ген ли се дължи или полагате определени грижи?

Угрински водещ

Угрински с Мария Игнатова

Има една много специална билка, която взимам всеки ден (смее се). Не полагам никакви грижи за външния си вид, дори не спортувам.

Чувствате ли се изморен понякога?
Да, дори сега периодът ми е точно такъв. Явно се получава натрупване и през студените дни не се чувствам добре. Ако се съберат две-три вечери, през които не съм се наспал, после съм като парцал. Години наред си мислех, че депресията и лошото настроение са запазена марка на жените, нещо като второ тяхно аз. Истината е, че дамите чисто интуитивно усещат нещата.

Значи за важни решения се доверявате на преценката на съпругата си…
Да, така е. Оказва се, че тя за много неща е била права. Разликата ни с нея е 8 години и половина. Аз имам по-голям житейски опит, но женската интуиция рядко греши. Доста пъти, когато не съм слушал съпругата ми, съм грешил и след това съм съжалявал, че не съм се доверявал на преценката й. И при разговори с мои приятелки съм разбирал, че жените винаги дават правилните съвети за разрешаване на определени проблеми.

Съпругата ви Биби също е артист. Не е ли трудно да съжителствате двама актьори под един покрив?
Тя е драматична актриса. Никога нищо не си спестяваме, скастряме се един друг, когато е необходимо. В момента тя не е активна като артистка, напусна театър „София”. Въпреки трудностите, с които и аз, и съпругата ми се сблъскваме, не съжалявам, че не станах лекар преди години. Макар че е в кръвта ми явно медицината. И до днес много чета и ми е интересно да се запознавам с различни методи за лечение. В нашето семейство почти не се използва традиционната медицина. Антибиотици не съм вземал от 20 години. Последно ги пих, защото имах възпаление на ухото и докторът ме увери няколко пъти, че само с лекарства ще се възстановя. И дъщеря ни на 7 години изпи първия си антибиотик. Лекарите се учудиха, че преди не е взимала.

Какви са интересите на дъщеря ви Анита?
Миналата година беше на театрален курс в училището, където учи. Там бяха възхитени от нея, а и тя беше доста запалена. Много е артистична тя. На 3 години отиде в „Мечо Пух“ и педагожката й каза, че е схватлива и бързо заучава песните, а след това й става скучно и започва да разваля дисциплината. Досега дъщеря ми е стояла по 1 година на местата, където е била записвана. След това й омръзва и се отписва.

Ходите ли си често в родния Благоевград?
Напоследък не толкова често, колкото ми се иска. Така се завъртяха нещата, че имах много ангажименти и фестивали. Ходих си през лятото на 2014-а, но не успях да отида за Коледа и Нова година при майка ми и брат ми. Бяхме поканили мама да дойде при нас, но тя имаше някакъв здравословен проблем и не можеше да пътува. Само да се освободя за два-три дни, ще отида да я видя.

Имате и брат от първия брак на баща ви, за което сте разбрали късно…
Да, изненадах се. Разбрах последната година в НАТФИЗ. Баща ми е имал друг брак, преди да се ожени за мама – продължил е няколко месеца. От тази негова връзка е брат ми Петър. Татко беше починал и съвсем случайно попаднах на доктор Угрински. Първо не обърнах внимание, но след това моят по-голям брат Антонио ми каза каква е работата. Оказа се, че той е знаел от години. Явно са чакали да порасна достатъчно, за да ме информират. Щом научих, първоначално онемях, не знаех къде се намирам. Мислех си, че това не ми се случва на мен, не става въпрос за моето семейство. Стреснах се. Антонио ни запозна с най-големия ни брат Петър, който се оказа прекрасен човек. Той е гинеколог, дори изроди дъщеря ми. Още от първото ни виждане сме много близки, все едно, че сме живели заедно цял живот.

Кои са пороците ви?
Бих искал да спра да пуша. Преди ги бях отказал цигарите. 4 години не пушех и напълнях десетина килограма. В алкохола не ме бива въобще – повече от две малки питиета не мога да изконсумирам.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*