Христина Апостолова: С Евтим Милошев се чувствам обичана и специална!

Христина Апостолова е актриса и водеща. Тя е и главен редактор на едно от най-гледаните предавания в родния ефир – „Сървайвър“. Половинка е на продуцента Евтим Милошев. Ето какво разказва тя за семейството и кариерата си в интервю за в. „Уикенд“. 

– Христина, Ваня Джаферович стана победител в тазгодишния „Сървайвър“. Беше ли той и ваш фаворит?

– Имам по-различен поглед върху цялата игра. Така и трябва да бъде, предвид работата ми на главен редактор. Харесвам играта на Ваня, но според мен голямата „бомба“ в този сезон, беше Йори. Ако приемем, че „Сървайвър“ е билярдна маса, то Йори беше черната топка – правеше страхотни разбивания – в коалициите, във взаимоотношенията, беше в основата на толкова неочаквани ходове… Тя беше от онези играчи, които предизвикваха събитията, създаваха сюжети. Същото мога да кажа и за Занев и Митко, макар че те, предвид обстоятелствата, не бяха така „социално активни“, както Йори. Занев имаше уникални победи. И толкова много на брой. Всеки спортист знае, че за такава кондиция е нужна желязна психика и концентрация. Той имаше много силен фокус към финала на „Сървайвър“. Не бях сигурна, че ще издържи докрай. И е факт, че се срина емоционално тъкмо в последната фаза на играта. Митко беше очарователен с визията си за играта и отношението към всеки детайл. Много ми е трудно да откроя конкретен играч. Бърканичков също направи нещо, което респектира абсолютно всички, които бяха там, на снимките. Да задържиш 208 кг, за да получиш писмо, което тежи едва няколко грама… Дамяна също беше страхотен играч. А самият Ваня, извън физическите качества, има много вълнуваща лична съдба. Нямах конкретен фаворит. За мен беше важен всеки от участниците – като почнеш от Росен, който прекара едва 4 дни в Камбоджа и стигнеш до Ива Пранджева, с нейните 104 дни в тази уникална игра.

– Бяхте водеща на „Студио Сървайвър“. Тази роля е нова за вас…

– Познавам формата, това ми дава увереност. Сцената, като форма на изява, не ми е чужда. Приемам случващото се като част от работата по „Сървайвър“.

– Близо 5 години нямаше „Сървайвър“. Да не би причината за тази пауза да е смъртта на Нончо Воденичаров, който почина във формата?

– За всички, които бяха там на 30 май 2009 година, в онзи горещ ден, сред оризищата на провинция Карамоан, Филипини, беше много труден, много тежък момент. Какъвто знам, че е бил и тук, с неговите близки и семейството му. Струва ми се цинично тази смърт да се вкарва като разменна монета в какъвто и да било разговор.

– Вие също сте присъствали на снимките на „Сървайвър“, тъй като ролята ви във формата е много важна. Боледувахте ли? Отслабнахте ли?

– Всичко беше в рамките на нормалното. Ясно е, че организмът е подложен на голям стрес – рязка смяна на климата, часовата разлика, храната, режимът на работа. Екипът, както и участниците, минават през медицински и физически тестове. Общо взето, знаем, какво ни очаква. Там всички свалят килограми – климатът го предполага. Представете си, че живеете всеки ден в сауна… В един от предишните сезони майката на мой колега го беше питала: „Там горещо ли е?“. Той отговорил: „До 6,00 сутринта е горещо. После идва адът!“.

– Кой е вашият „Сървайвър“ в живота и кариерата?

– Имам страхотно семейство, на което мога да се опра и на което винаги мога да разчитам. Благодарение на тях не се е случвало да „оцелявам“ в живота и кариерата.

– Завършили сте НАТФИЗ. Неотдавна се завърнахте и като актриса в историческата сага „Дървото на живота“. В момента какви са актьорските ви ангажименти?

– Имам щастието да съм на една сцена с Любо Нейков, Христо Гърбов и тази велика дама – Стоянка Мутафова. Пиесата е „Скакалци“, от Ст. Л. Костов. Играе се в Сатиричния театър. В представлението участват и Албена Павлова, Васил Драганов, Деси Бакърджиева, Петьо Петков – Шайбата, Август Попов, Ненчо Илчев, Маргарита Хлебарова. Разбира се, обръщам специално внимание на най-малкия актьор в групата – Митко. Радвам се, че има възможност да се докосне до света на театъра, да общува с хората там. Вярвам, че всяко добро начало започва по този начин – с група от съмишленици.

– Кое определяте като връх в кариерата си? А като провал?

– Вярвам, че малките провали водят до големите успехи. В специалност „Славянски филологии“ в СУ „Св. Климент Охридски“ има предмет – „Културна антропология на българина“. Там един прекрасен професор – Мария Илчевска, обяснява по изключително обаятелен начин какво е „инициация“. Ако трябва да го обясня по-комерсиално – инициацията е онова нещо, което се случва с малкия Леонид в началото на филма „300“ – или се побеждаваш и продължаваш напред, или ставаш храна за вълците. За върховете в кариерата си е по-любопитно да говорят академик Антон Дончев, професор Андрей Пантев, Васил Найденов, Лили Иванова… Аз все още крача и не се срамувам от провалите си.

– Трудно ли ви е да съчетавате работните си задължения и грижите за децата и семейството?

– Всичко е въпрос на организация. Семейството ни е страхотно, всички се включват и помагат. Но никога не забравяме, че най-напред децата са отговорност на родителите.

– Не е ли трудно да работите и живеете с Евтим Милошев?

– Евтим Милошев и Любо Нейков ръководят екип от хора, които представляват „Дрийм Тийм“. Аз съм само част от този екип. Вкъщи децата имат приоритет – техните проблеми и терзания.

– Често ли спорите с Евтим за работа?

– Не си позволявам да споря с хора, които са по-компетентни от мен по отношение на работата. Важно е човек да уважава авторитетите, да слуша и да възприема. Това е свързано с отговорностите, които всеки един носи, независимо какво работи и с кого го прави. Трябва да е ясно кой и за какво е отговорен. Разбира се, когато поискат мнението ми, го давам. Вярвам, че по отношение на работата трябва да бъде така. Това е хигиена на взаимоотношенията.

– Кой ви помага при отглеждането и възпитанието на синовете ви?

– Вече споменах, в това отношение съм облагодетелствана. Още веднъж благодаря на семейството си. Вярвам, че с раждането си децата ни поемат по свой собствен път. Ние, техните родители, можем само да им помогнем да го извървят по най-добрия начин. Важно е да знаят, че имат техни, все още малки отговорности – да ходят на училище, да си напишат домашното, да прочетат книжката от библиотеката, Митко да помогне на Пешко, защото е по-голям…Това са основите на нещо, което им предстои, което наричаме „порастване“.

– Кой от вас двамата с Евтим е по-строг с децата?

– Може би децата биха дали най-точен отговор на този въпрос. Според мен съм аз. Все пак съм принцесата в това мъжко царство.

– Замисляте ли се за още деца с Евтим?

– Да. Родителството е най-смисленото нещо, което може да се случи в живота на човек.

– Ревнувате ли се с Евтим Милошев?

– Не! Обичаме се. Ревността е обсебване на човека до теб. За да могат двама души да съществуват като едно цяло, трябва всеки да уважава личното пространство на другия и неговия избор.

– В какви отношения сте с бившата си половинка Димитър Рачков?

– В много добри. Децата трябва да уважават родителите си. Как да възпитам тази добродетел в синовете си, ако самата аз не вярвам в това.

– А с половинката на Рачков Мария Игнатова?

– На първо място тя е майка и родител като мен. Освен това е и половинката на Димитър Рачков. Всеки от нас уважава другия.

– Има ли „война“ между Димитър Рачков и Евтим Милошев?

– Нито аз съм Хубавата Елена, нито те са Менелай и Парис (смее се).

– Кой е най-трудният момент между вас и Евтим, откакто сте двойка?

– С Евтим всеки нов ден е по-красив от предишния. С него нищо не е трудно.

– Кога и как започна любовта между вас? Имахте ли колебания преди да се обвържете с Евтим?

– Имаме син, който скоро ще навърши 3 години. Приблизително на толкова беше Митето (синът й от Рачков), когато му казахме, че ще става батко. Единствената мисъл, която ме плаши, е, че е имало вероятност да не срещна Евтим.

– Евтим ли е мъжът на живота ви?

– С Евтим се чувствам обичана, уважавана и специална. Всеки от нас изпитва любопитство към света на другия, без непременния порив да промениш или превъзпиташ. До себе си имам смислена личност, която ме прави по-добър човек.

– Вашият най-труден момент в личен план?

– Смъртта на баба ми. Когато си отиде, в един кратък миг разбрах, че Дядо Коледа не съществува. Но благодарение на нея все още продължавам да вярвам, че животът е приказка.

– Как се грижите за перфектния си външен вид?

– Искрено ви благодаря за комплимента. Когато човек се чувства щастлив, в хармония със себе си и смирение в душата, започва да свети отвътре.Това създава усещане за красота.

– Кои са страховете ви?

– Страхувам се българите да не изчезнат като нация. Искам децата ми да имат бъдеще тук, където са родени, където е тяхната родина. Искам да се научат да обичат и пазят българския език.

– Катастрофирали ли сте?

– За мен шофирането е удоволствие. Надявам се винаги да остане такова.

– Суеверна ли сте?

– Уповавам се на вярата, познанието и семейството.

– Къде и с кого посрещнахте отминалите празниците? Каква беше за вас 2014 година? Какви са целите ви за 2015-а?

– Това са най-светлите празници. Щастлива съм, че ги посрещнахме всички заедно – цялото семейство. 2014 г. беше много натоварена, но изпитвам удовлетворение от това. Какво искам от 2015-а? На първо място – да сме живи и здрави. Предстоят вълнуващи емоции – и в личен, и в професионален план. Пожелавам на всички да имат силите и вдъхновението да постигат онова, за което мечтаят.