Prekrasna.bg
Александър Найденов е известен български бизнесмен. Името му доста нашумя покрай връзката и разделите му с актрисата Елен Колева. Милионерът не може да преглътне изневерите на вече бившата си приятелка. Ето какво споделя той в интервю за в. „Уикенд“.
Г-н Найденов, има ли нещо, което можеше да ви накара да влезете във „ВИП Брадър“?
– Определено не, и то по няколко причини – аз персонално съм доста резервиран към понятието „ВИП“, говорейки за България. Според мен ВИП-овете у нас се броят на пръсти – президентът, министър-председателят, Валя Балканска, Лили Иванова, Стоичков – все хора, с които се отъждествява България. Друго – не обичам да играя роли, да влизам в лагери и да участвам в интриги.
Това са неща, които органически не понасям и не изповядвам като линия на поведение, а би ми се наложило да го правя в Къщата. Трето – не бих могъл да си позволя двумесечно отсъствие от ежедневните ми бизнес ангажименти.
Защо понякога отсъствате от коментарните студия на „Домсъвета“?
За заетостта си вече казах. Другата причина е продуцентското решение от време на време коментиращите лица да се обновяват – това ще даде повече цветност, алтернативност и плурализъм на оценките за ставащото вътре.
Имате ли си фаворит, който ще спечели? А кой ще се изложи най-много?
Александър Найденов
Фаворитите са ми Тити Папазов и Ели Гигова. Те като че ли са най-балансирани – и емоционално, и като поведение. А и са най-харесвани. Що се отнася до това кой би се изложил – всеки един от участващите е застрашен от тази възможност.
Друга тема. В момента в какви отношения сте с Елен Колева?
В никакви. Не се виждаме, не се чуваме. Това е най-нормалното, поне за мен.
Какво прави тя в момента и с какво се занимава?
Нямам представа и не ме интересува.
Съжалявате ли, че заради нея се разделихте със съпругата си след 22 годишен брак?
Съжалявам или не, станалото е факт. Съжалявам основно за инвестираното в Елена и загубено мое доверие.
Вие ли сте причината за назначението й и последвалото уволнение на Елен от Народния театър?
(Раздразнено.) Нито съм я назначавал, нито съм я уволнявал. Нито бих могъл да го направя. Не се лаская от вменяваната ми от медиите управленческа власт в театъра. Да, името ми отваря и затваря врати, но се съмнявам, че в този случай е станало именно така.
Притесняваше ли ви разликата във възрастта?
В никакъв случай. В една връзка с по-сериозна възрастова разлика по-опитният предава ерудицията на партньора си, а по-младият подхранва човека до себе си с младежки ентусиазъм и непринуденост. В тази ситуация печелят и двамата, а най вече печели връзката, печели двойката като цяло.
А за това, че й простихте първия път и тя отново ви предаде?
Знаете как се получава в живота понякога – „проба-грешка, проба-грешка“. Явно съм сбъркал човека за „пробация“ (усмихва се криво).
А можеше ли последната ви раздяла да не е толкова скандална?
Едно ще ви кажа – ако имаше бонтон и пичовщина в това, което тя направи на финала на връзката ни, аз щях да отговоря със същото, независимо от обстоятелствата, но… така ми засвири – така го заиграх. Не изповядвам максимата „Като те ударят по едната буза – подай и другата“. Това ми звучи путьовски.
Чувствате ли се излъган и употребен?
Елен Колева
Излъган – да. Употребен… (замисля се) – също, но то е заради доверието, за което ви казах достатъчно. И ще помоля да прекратиме темата за Елена – за взаимоотношенията ми с нея всичко е казано и написано. Не бих искал нито да допълвам изнесеното от медиите с допълнителни пикантерии, нито да обяснявам кое от него е истина, кое е преувеличена полуистина и кое е откровена лъжа. Ще кажа само едно – фактите, изнесени от мен, отговарят 100% на истината! Защото документите са си документи и тях не може никой да оспорва. В този случай схемата „казал – рекла“ е несъстоятелна и смешна. В тази връзка съм решил, ако още някъде чуя или мерна нейно изявление тип „задкулисни афери, срещи и т.н. с други мъже не е имало никога!“, мисля да изтипосам въпросните документи с цитираните в тях имена и пикантни „ах-ох“ детайли, които те съдържат. Точка по въпроса!
Има ли в момента жена в живота ви?
Бизнесът ми като специфика и мащаб ме превърна в обект на журналистически интерес преди повече от 15 години, но за първи път покрай тази широко коментирана връзка позволих медиите да надникнат в личното ми пространство. Нямам нито желание, нито намерение да превръщам това изключение в правило. Поради тази причина няма да отговоря на въпроса ви.
Какво може да ви огорчи в една жена?
Казах вече – предаденото доверие.
Прощавате ли изневяра?
Не. Никога!
В какви отношения сте с майката на синовете си?
Сложни – отношения между наранена жена и в някаква степен гузен мъж. Които в същото време правят възможното (според тях), разривът им да не бъде плащан от децата им.
Често ли сте обект на внимание от златотърсачки?
Случва се. Казвам го не с гордост, а със съжаление – за младостта, интелекта и красотата на тези момичета, избрали да търсят лекия начин за достигане на добър финансов и социален статус, но с цената на много тежки лични компромиси.
Изпитвате ли носталгия към времето преди 10 ноември 1989 г.?
В случая „носталгия“ е силна дума. Аз персонално имам много хубави спомени за този период, тъй като бях от галениците на онова време. От друга страна, епохата си имаше своите преимущества – нямаше безработица, престъпността беше символична, хората се чувстваха сигурни за утрешния ден и не се чудеха как да си платят тока и откъде да вземат пари за хляб.
Ако отново трябва да започнете от нулата, ще се справите ли?
Не се съмнявам – така съм обучен. А и вярата в победата сама по себе си е вече половин победа.
По времето на Жан Виденов са ви предлагали да станете министър. Защо отказахте?
Трудно търпя началници, пък и много уважавам личното си мнение. А и много трудно ходя на работа рано сутрин (смее се).
Не съжалявате ли понякога, че не влязохте в политиката?
Предишният ми отговор, както и този за причините – възпрели ме да вляза във „ВИП Брадър“, са достатъчно изчерпателни за питането ви.
Коя е вашата първа заплата в живота ви и какво си купихте с нея? Има ли вещ с висока сантиментална стойност за вас?
Разнасяне на хляб по магазините нощно време, когато бях на 16 години. Нищо не си купих – отидох за една седмица на море. Незабравим спомен… Вещ с много висока сантименталност за мен е часовникът на покойния ми баща.
Твърди се, че сте един от най-богатите хора в България. С връзки, приятели или ум успяхте да спечелите първия си милион? На колко години бяхте тогава?
Беше в началото на 90-те години, когато демокрацията беше още млада. Тепърва се „изливаха“ основите на прохождащия в страната капитализъм и имаше много свободни бизнес пространства. Комбинацията на интелект, смелост и способност за поемане на риск беше една от най-печелившите. Разбира се и клишето „В правилния момент на правилното място с правилните хора“.
Вие сте много успял мъж. Трудно ли се оцелява в България?
По-лесно е да постигнеш успеха, отколкото да го запазиш. А що се отнася до оцеляването – да, трудно се успява и за съжаление, мисля си, скоро тази тенденция няма да се промени. Не е весело, но се сещам един виц в този контекст. Отишли видни политици при Ванга веднага след 10 ноември и я попитали: „Още колко време ще му бъде трудно на българина?“. „Още 2 години“, отговорила пророчицата. „И после ще се оправи, нали?“, зарадвали се политиците. „Не, после ще свикне“, отвърнала Ванга…
Кой е най-големият ви провал като бизнесмен?
Това, че не съм влюбен в работата си и че не работя хобитата си.
Какви са интересите на синовете ви?
Големият (на 25 години – б. р.) върви по моите стъпки, работи в структурите ми и навлиза в материята. Малкият (на 18 години – б.р.) се подготвя за студент – пак в икономически профил.
Наричат ви Сашо Майонезата. Дразните ли се от това?
Да ме наричат, както искат – не ми пука. Не плащам нито данък „обществено мнение“, нито данък „псевдо популярност“. Но е тъпо да бъда определян като някакъв, пречупено през толкова незначителна част от бизнесите ми. Дори и „Олинезата“ да ми беше прякора – пак нямаше да е точно и изчерпателно.
Притеснявате ли се за живота си? В тази връзка колко души ви охраняват?
Няма хайдушка държава без хайдуци. А и покритото мляко котката не го яде. Личната ми охрана и тази на близките ми е толкова, колкото да осигури необходимото ми спокойствие и сигурност – нито повече, нито по-малко.
Строг шеф ли сте?
Строг – не. Принципен – да. Човечен и разбиращ – определено.
Казват, че сте тежък характер. В какво се изразява това?
Не, не съм тежък характер. С достатъчно ум и правилен подход към мен, аз мога да бъда човек мечта. Въпрос на интелигентност при общуването. От друга страна, мога да съм прав.
Коя е най-голямата ви грешка в личен план?
Че не съм се родил в по-ранни епохи, когато животът е бил по-семпъл и честен и когато това, че си истински мъж, не е било необходимо да се доказва в съда. Или чрез вестниците и телевизиите… (бурен смях).
Кое е най-невярното твърдение, което сте чули или прочели за себе си?
Нито е едно, нито са две. Нека да ви отговоря по малко нестандартен начин – под формата на обръщение към някои ваши пишещи „колеги“, включително и от вашия вестник. Държа да го публикувате без цензура:
Уважаеми „журналисти“, отчитам желанието ви за сензационни и продаващи вестниците репортажи, ама (мисля си), че малко от малко е редно, ако не се облягате на реални факти за изнесеното от вас, то поне да се докосвате до тях. Дори и криейки имената си под материалите си (познайте защо). То побой над младеж „съм поръчал“, то „малко да ме попипа“ от момиче съм поискал…
И понеже знам, че едва ли ще успея да променя непрофесионалния и некоректен маниер на вашето дращене на неистини, ще ви го кажа във ваш стил: „Що не вземете малко да ме „попипате“, а?“. С много обич. Искрено ваш: Александър Найденов.
Кой е най-трудният ви момент в личен план?
Смъртта на майка ми.
Пороците ви?
Цигарите. Крайно време е да се „разведа“ с тях.
Как сте със здравето? Спортувате ли?
Нямам оплаквания, нямам и основания за такива. Масово ми казват, че „крия“ (без да го желая) около 15 години визуално. Много години съм спортувал професионално, а сега – за поддържане на форма и тонус. Разбира се, и генът ми помага.
Кои са страховете ви?
Нямам такива – поне конкретни. Не съм от страхливите. Иначе, притеснения – колкото искаш.
Как се виждате след 10 години?
Като почетен президент на фирмите си, отиващ на обяд в офисите и раздаващ „мъдри“ указания, които никой не възнамерява да изпълнява. И като щастлив дядо, разбира се.
