Home / Споделено / Хубавите неща не се случват само по филмите

Хубавите неща не се случват само по филмите

Допреди няколко месеца си мислех, че толкова хубави неща се случват само по филмите. Наближаваше 40-ият ми рожден ден и това ужасно ме натъжаваше. Изведнъж се почувствах стара.

Имах подреден живот – семейство, работа, дете. Но изпитвах досада от всичко. Имах особеното усещане, че пропилявам времето си. Обичах мъжа си и детето ни, но нещо ми се изплъзваше. Толкова нямах настроение, че дори на рождения си ден бях по работа в провинцията.

Вечерта поканих двамата колеги на по едно питие в бара на хотела и това беше. На следващия ден изпитах облекчение – денят беше минал, бях получила всички поздравления, които очаквах, прибирах се вкъщи.

Спрях да заредя на бензиностанция между Пловдив и Пазарджик. Докато момчето проверяваше гумите, си взех кафе и без да помисля, извадих цигара. Доста порових за запалка и като я извадих най-накрая, някой ми стисна ръката. Вдигнах глава и… видях до себе си Огнян.

Не можех да повярвам, че това е просто съвпадение!

Първо, защото когато преди много години бяхме гаджета, аз му виках Огънче.

Второ, защото напоследък пушех по цигара-две на ден, не знам защо точно тогава реших да запаля и точно той беше до мен, за да ме спре.

Трето, защото усетих онзи забравен негов аромат, от който краката ми омекваха…

Крием се във вилата и съм щастлива с него

Крием се във вилата и съм щастлива с него

С Огнян стояхме повече от час на онази бензиностанция. Гледахме се в очите, държахме се за ръцете, целувахме се… точно както някога.

Преди да продължа към София, той влезе в магазина и се върна с най-големия мечок, който беше намерил. Разбрах, че не е забравил нито празника ми, нито моята колекция от мечета.

Казах, че няма как, трябва да продължа, защото ме чакат вкъщи, той ме погали по косата, все едно съм малко момиче, и попита: „Може ли да пътувам с теб, вземи ме на стоп, и мен ме чакат…“ Седна при мен в колата и добави: „Карай, утре ще пратя някой да прибере моята…“

Закарах го до дома, в който някога двамата се криехме от света. Техните често пътуваха и ние бягахме – от училище, от компанията, от приятелите, за да сме сами. Сега там той живееше с жена си и дъщеря си. Може и да съм ужасна, но дълго го държах на съседната улица и го целувах. Беше топло и тъмно. После щастлива се прибрах при съпруга си и сина си.

Оттогава с Огнян сме заедно. Понякога двамата пием първото си кафе за деня, друг път се разхождаме след работа.

Най-често бягаме на вилата на моите родители, които от януари са при сестра ми в чужбина…

Не се чувствам виновна, не съм и гузна – след 19 г. – преди толкова се разделихме, Огнян ме запали за нов живот. Отново живея с пълна душа.

Момичето на Огнян

Споделете ни и вие историята си на e-mail info@prekrasna.bg

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.