Prekrasna.bg
Миролюба Бенатова е известна българска журналистка. За живота си и за нещата, които я радват, споделя в откровено интервю за най-четения таблоид в България – „Уикенд“.
Какво си пожелахте на рождения ден?
Лекота.
Каква беше изминалата година?
Година на промени – след 13 години в Би Ти Ви напуснах, за да започна отначало като част от продуцентска компания „Телеман“. Годината беше трудна, пълна с изпитания. Не ми се искаше да броя приятелите си в този момент, но се наложи. Намаляха…
Най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
Любовта е най-хубавата нишка в живота ми. Споделените моменти на безмълвна хармония на всички нива са тези, заради които си заслужава човек да живее. Благодаря на Господ, че познавам истинската близост.
Професионално – скоро си припомних вълнението от завръщането на медиците от Либия и края на СПИН процеса. Това е едно от най-емоционалните ми преживявания в работата, свързано с хепи-енд, което е наистина рядко покрай темите, с които се занимавам.
Страшно ми беше, когато си отиде баба ми, с която бях много свързана. След това, за кратко време, изпратих майка ми и дядо ми. Усещането, че загубата е необратима, е трудно за понасяне.
Имате ли незабравим РД?
Един купон, когато ставах на 15, беше запомнящ се. Точно се бяхме върнали от бригада. За тези, които не знаят, по онова време младежите членуваха в Комсомола – младежката организация на БКП, и по линия на Комсомола се полагаше общественополезен труд, обикновено платен слабо, но подплатен с много веселба. Бяхме в Априлци да събираме сено и да берем малини. Когато се върнахме с навиците от бригадата, се събрахме у нас. Стори ни се много оригинално да се замеряме с торта. Направихме го в коридора пред апартамента, уж изметохме, но когато родителите ми се прибраха, се оказа, че тортата е разнесена от първия до осмия етаж. Майка ми се обиди, защото я беше правила лично. След това помня 20-ия си рожден ден. Направих го в култовата за времето си дискотека „Ескалибур“. Тогава имах усещането, че светът ми принадлежи, а още си подарявахме плюшени играчки. През последните няколко години рязко си смених стила и празнувам доста камерно. Иначе до 35 вдигах големи купони, които и аз, и гостите ми помним с добро.
Какво мислите за подаръците? Какво ви е отношението?
Обичам подаръците, които не съм си поръчала. Не връщам подаръци целогодишно и не държа да има повод. Харесва ми да бъда изненадвана с непрактични, но оригинални неща. Не е задължително да са скъпи, но е важно да са интересни и да личи, че са купувани с мисъл за мен.
Вярвате ли в съдбата? Разкажете история, в която сте усетили намесата й!
Вярвам, че част от пътя ни не е под наш контрол. Когато бях на 7 години, на пешеходна пътека ме блъсна кола. Тогава мисля, че Господ се е намесил, защото един случаен човек, милиционер, минаващ оттам, видял какво става и вместо да се качи на автобуса и да си продължи, дошъл да помогне. Оказва се, че намесата му е била животоспасяваща – без него съм щяла да почина от задушаване. Няколко секунди са били решаващи за това дали ще живея. Между другото много ми се иска да благодаря на човека, който е бил достатъчно решителен, за да не се обърне на другата страна и благодарение на когото днес съм жива. Кой ли е бил той? Със сигурност доблестен мъж. Дано прочете и се сети за направеното добро.
Какво е отношението ви към хороскопите?
Правила съм си хороскоп и мисля, че има верни неща. Но не съм особено запалена.
На кои хора държите най-много?
Тези, с които виждаме света по сходен начин. И не се лъжем. Обичам искрените хора, с които можеш да се скараш, ако трябва, но знаеш, че няма да те подведат.
Старостта притеснява ли ви?
Притеснявам се от възможността да не мога да се грижа сама за себе си. Къде на шега, къде наистина, помолила съм един познат с възможности да направи старчески дом за приятелите си. Там да се съберем, като остареем, и да си спомняме миналото.
Как се виждате след 20 години?
Не мога да „виждам“ толкова далеч. Надявам се да се чувствам добре в кожата си, така както сега.
Каква е вашата формула за успех в живота?
Смятам, че успех е когато имаш достатъчно и не си отстъпил от себе си, за да го постигнеш. Вярвам, че човек трябва да действа интуитивно и по-скоро да рискува, отколкото да се примирява с неудовлетворяващи обстоятелства. Всъщност успехът изисква и тръпка, и постоянство.
