Няколко правила на отказа
„Не!“ трябва да звучи рядко. Думата „не“ трябва да е необичайна и специална. Така че, когато я произнесете, вниманието на бебето и детето да бъде привлечено от нея. Ако казвате „не“ през цялото време, детето няма да я забележи и да реагира правилно.
„Не!“-то не може да бъде отменено. Не забравяйте, че всеки път, когато казвате на детето „не“, то поема по-голяма отговорност. Ако проявите слабост и отмените отказа, ще проявите несигурност.
А децата сами по себе си са едни малки, несигурни човечета. Не проявявайте слабост и дръжте на думата си. В противен случай „не“ ще престане да бъде от значение за бебето.
Обяснете на детето си защо сте казали „не“ само ако сте сигурни, че то е в състояние да разбере вашето обяснение.
Детето не е достатъчно възрастно, за да разбере, че не може да слага пръсти в устата си, защото може да раздразни стомаха или да пострада от разни микроби.
Обяснете му, например, че не може да пипне нещо горещо, защото ще боли и то ще разбере, ако вече е пипало нещо горещо или пък вие му кажете, че преди време сте се изгорили и е било неприятно.
„Не!“ – това е дума, която винаги се произнася неутрално. Когато казвате думата емоционално, детето го възприема лично и възпитателният ефект ще бъде загубен.
Ако сте прекалено строги, детето ще си помисли, че не го обичате, ако се усмихвате, докато казвате „не!“, то ще реши, че това е нещо забавно и вие си играете с него.
Изричайте отказа спокойно и уверено – детето с разбиране ще реагира на това, което казвате.
Винаги подкрепяйте положителното поведение на детето, когато то започва да следва вашето „не“. Радвайте се всеки път, когато детето прави това, което сте му казали.
Детето трябва да усети положително потвърждение на действията си.
Позицията на вашето „не“ трябва да бъде потвърдена от всички членове на семейството.
Обяснете на бабата какви са изискванията към детето ви и я помолете да ги следва.
Ако единият от двамата родители каже „не“, то другият трябва задължително да го подкрепи.