Нина Николина: Децата ми са отворени към света, заедно ще изкачим Килиманджаро!

Нина Николина е певица и композиторка на много български песни. Обожава да пътешества и мечтае да изкачи Килиманджаро заедно с децата си. Казва, че малките Валентина и Мария са отворени към света. Мъжът й Максим споделя тази нейна страст и често им се случва да грабнат „голямата торба с обективите“ и да хукнат към близки и далечни дестинации. Ето какво още споделя пред сп. „Всичко за жената“ енергичната изпълнителка:

Нина, кога се върнахте окончателно от Франция и защо?

След Франция поживяхме малко в Сингапур. Вече сме си в България, защото човек трябва да има две деца, а за майката е най-лесно второто дете да се случи там, където има роднини. За щастие със сестра ми имаме по две деца в еднакви възрасти. Ние сме отбор по интереси. Големите си играят заедно, а малките се гледат от количките, защото още не могат да ходят. Със сестра ми сме от едната им страна, от другата са мъжете ни, които за щастие много се разбират. Така че сме си подредили нашата семейна идилия тук.

Майка орлица или по-свободомислеща?

Според мен съм свободомислеща, а според всички останали съм обсебваща. Обичам всичко да е организирано и сигурно тази организираност отстрани изглежда обсебваща. Например винаги в чантата имам няколко чифта дрехи, в случай че се окапят, че се намокрят и всичко друго, което според моя мъж е излишно.

Мислиш ли вече за възпитанието им?

Една приятелка казва: „Не се старайте да възпитавате децата си, те така или иначе ще заприличат на вас“. Така че към момента внимавам какъв пример давам и много се надявам те да станат добри хора.

Запалена си по воденето на здравословен начин на живот. Заради децата ли се случи така?

Винаги съм се интересувала от здравословния начин на живот, защото смятам, че всеки интелигентен човек трябва да мисли в бъдеще за себе си. Особено в това време, в което доскоро краставиците не приличаха на краставици. За мен е много важно децата ми да ядат чиста биологична храна и това е напълно нормално. Дори не го смятам за нещо, по което непременно трябва да си запален или вманиачен.

Изкушавала ли си се да напуснеш града, защото много хора, които се стремят към здравословен

начин на живот, мечтаят за живот в провинцията?

Аз не мога. Правила съм няколко опита с къщи извън града, но на третата нощ вече градът ми липсва. Тук живеем до трамвая и ми е много приятно, като през половин час се тресе цялата сграда. Към 10.30 пък минават да събират кофите за боклук и дори това обичам да чувам. Много обичам шума на града, да съм в центъра на нещата, да се гори.

Далечните пътувания вече на заден план ли са?

Не, но са доста по-сложни, понеже пътуваме с двете деца и това, разбира се, означава много чанти. Запалени сме страшно по голфа и вече почивките и пътуванията са свързани с това непременно да има голф. Та като добавиш към багажа двете голф чанти, ставаме товар хора, но това не може да ни спре.

Кое беше последното ви интересно пътуване?

Всички пътувания са ми интересни. До Боровец да отида, пак ще ми е интересно. Иначе, когато живяхме в Сингапур, обиколихме Индонезия, Бали. Много искам да изкача Килиманджаро, но децата трябва да поотраснат, за да мога да ги взема с мен.

С теб ли е фотоапаратът?

Фотоапарата мъжът ми го носи, защото сме се професионализирали – с много и тежки обективи ходим. Макар че аз вече снимам главно с телефона.

Като човек, който вероятно постоянно вижда света в картинки, след като стана майка, рамката на картината промени ли се?

Не, нещата, които са ми правили впечатление в околния свят, и сега ми правят впечатление. Може би съм малко по-чувствителна към малките обекти – ако плаче дете, винаги се обръщам да видя защо плаче, което преди не е било така. Предполагам, че това е майчинството – да чуваш и да виждаш всичко. Но като цяло картинката е същата – красива!