Prekrasna.bg
Астор е известен български илюзионист. Казва, че е успял да запази детското в себе си. Обича кучетата и работата си. Вижте какво споделя той в интервю за в. „Уикенд“.
Имате ли незабравим рожден ден?
О, да, и то не един. Един от най-запомнящите се беше през 1985 г. в хотел „Шератон“ в Багдад, където имах участие. След края на програмата правихме един куп магарии. Другият беше миналата година, когато чествах 70-годишен юбилей и 50 години на сцената в зала 1 на НДК. Сред гостите ми имаше световноизвестни знаменитости.
Какво е вашето отношение към подаръците?
Много обичам да получавам подаръци. Детското се е запазило у мен. И все пак най-важно е вниманието. Може подаръкът да е за 5 лева, но да е от сърце. Аз не гледам етикета, а доброто отношение.
Астор: Нямам непостигната мечта
Най-щастливият ви момент досега?
Това е раждането на дъщеря ми Арус, което означава Зорница. Когато се роди, аз бях в Пловдив. Обади ми се някаква акушерка по телефона и каза: „Здравей, татенце!“. Затворих й телефона, защото реших, че има грешка. Знаех, че един ден дъщеря ми ще се качи на сцената и още като беше дете, й избрах артистичното име Ари.
А кой е най-тежкият ви момент?
Трудните моменти ги свързвам със загубата на близки хора. Рано си отидоха и майка ми, и баща ми. Миналата година почина сестричката ми. Трудно преживях и загубата на моя пудел Чарли. Пред очите ми го уби кола. След смъртта на Чарли дъщеря ми донесе чак от Русе сегашния ми любимец, който също се казва Чарли. Вече стана на 4 години. Когато ме няма, всички съседи разбират. Винаги лае по половин час, след като изляза. Двамата имаме много силна връзка. Спим в едно легло, а любимото място на Чарли е на главата ми. Много обичам кучета. Не ме интересува дали имат родословие. Гледал съм девет, пет от които пудели.
Вярвате ли в съдбата?
Има нещо, което никой не знае какво е. Не вярвам в Бог, който е седнал на трон в облаците. Вярвам в някакви сили, за които все още не съм дорасъл. Баща ми казваше: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“ и често си припомням думите му.
В предаването за хора с паранормални способности „Ясновидци“ бяхте представител на скептиците в 3-членното жури. Значи ли това, че никога не сте се допитвали до някой ясновидец?
Ходил съм при Ванга ей така, от любопитство. Велика беше! Смятам, че е владеела до съвършенство телепатията. Само него е знаела, женицата. Тя казваше „Дадено ми е“… Знам за един куриозен случай. Един военен отишъл при нея цивилен, нарочно, за да я провери и разобличи. Още когато влязъл, Ванга му казала: „Защо си цивилен? Престъпникът, дето го търсите, е еди-къде си“ и го шашнала.
Кои са най-близките ви хора?
Радвам се, че вече са при мен. Това са дъщеря ми, моите внуци и зет ми, който е американец от арменски произход. Внучката Андреа е кръстена на мен, а внукът Мелидос – на другия дядо. Повече от 20 г. Арус живееше в Щатите, но заедно със семейството си се преселиха тук.
Вие сте най-успелият български фокусник. Каква е формулата ви за успех?
Аз нямам непостигната мечта. Правил съм много жертви, но за нито една от тях не съжалявам. Никога не съм си фантазирал, че съм нещо повече от това, което съм. Винаги съм имал реална преценка с кого мога да се състезавам. Винаги съм бил страшно смел, чак до глупост. Не съм се спирал пред нищо. През 1981 г. бях приет в световната организация на маговете в Щатите. С жена ми бяхме събрали 5000 лв., за да си купим апартамент с лихвоточки. Тези пари обаче ми трябваха, за да отида в Америка. Заминах с два нови костюма, жена ми беше с рокля на Кристиан Диор. Отседнахме в „Шератон“. Всички приятели ми казваха: „Астор, ти си луд да си похарчиш всичките пари!“. И какво стана? Взех „Оскар“ и скочих 3 години напред. Аз съм си такъв – пазя най-скъпите си неща за сцената. Мога да ходя с чехли за 2 лева, но на сцената излизам с обувки за 500 долара.
Очевидно сте хазартна личност и обичате да рискувате. А играете ли комар?
Рискувам само в живота. Имал съм възможност да вляза в най-големите казина в света в Лас Вегас, но не ме е привличало.
Страхувате ли се от старостта?
Не, защото тя идва при всеки. Неприятно е, когато си болен, а най-лошото е да си на легло и някой близък да се грижи за теб. Няма значение колко дълго ще живеем. Важното е човек да е здрав и шантав.
Как виждате себе си след 10 години?
Дано да няма особена разлика в здравословен план.
Любимо ястие?
След смъртта на майка ми трудно ми харесва нещо. Беше най-великата готвачка. От нищо нещо правеше. Аз също съм добър готвач. Не ми личи, но съм много мързелив.
