Динка Колева пред Prekrasna.bg: Всичко, през което преминаваме, е част от живота!

Привет, Динка. Представи се с няколко думи.

Здравейте, казвам се Динка Колева и съм фамилен консултант. Опитът ми през последните 9 години е свързан с психо-социална и психотерапевтична работа и по-конкретно – индивидуално и семейно консултиране, семинари и тренинги за родители, обучения на специалисти в областта на психо-социалната работа, семинари от поредица СПЕЦИАЛНО ЗА ЖЕНИ и тренинги за развиване на екипи. Тъй като през последните 2 години имах продължителни отсъствия от страната – осъществявам и онлайн консултиране в случаите, когато това е възможно и уместно. Обичам да пътувам, обичам музиката и свиря на пиано, обичам да чета книги и да пиша. Затова създадох и поддържам собствен блог, в който споделям мнение по теми, които вълнуват мен или хората, с които се срещам.

Каква е ползата човек да се обърне към консултант?

Бих искала първо да кажа, че има хора, при които съществува разбирането, че консултирането и психотерапията са за тези, които са , „слаби, неуспешни или луди“. Но всъщност всеки човек може да потърси такава подкрепа в периоди на трудности, а също и като профилактика, т.е. с мотивацията да развива себе си. Затова бих казала, че това е много индивидуален процес, за който е необходимо време, търпение, постоянство и зависи от много фактори. Важна е нагласата на клиента и готовността му за промяна. Разбира се, от голямо значение е и личността на консултанта (терапевта), неговите знания и умения. Ползите могат да бъдат много и различни при всеки човек и са свързани предимно с по-добро познаване на самия себе си, разширяване и обогатяване на нагласите и уменията за справяне в различни ситуации, изграждане на по-удовлетворяващи отношения с другите и още много други.

Какво е личностно развитие и чрез какви техники човек може да достигне вътрешна хармония и баланс?

Бих казала, че това е доста обширна тема, която е свързана с нашата лична отговорност и индивидуален избор. Най-общо бих определила личностното развитие като процес на „разширяване“ на личността, т.е. по-добро себепознание, обогатяване на представите и възприятията, излизане от „черно-бялото“, възприемане на света и развиване на усет към многообразието и „цветовете“, развиване на потенциала. Всъщност това са нещата, които биха ни помогнали да постигнем по-балансиран и удовлетворяващ начин на живот. Няма точни предписания. Важно е всеки да намери собствения си ритъм на живеене. Това предполага, че е нужно да си дадем време и да си позволим да експериментираме, да пробваме различни неща. Все пак, за да бъда малко по-конкретна, бих предложила на вашите читатели като за начало да помислят по следните въпроси:

• Какви са техните приоритети? 
• Как разпределят своето време?
• Кои са нещата, за които отделят най-много време и енергия? 
• Има ли сфери в техния живот, които от дълго време са значително пренебрегнати? 
• Има ли неща, които искат да променят в живота си и каква е промяната, от която се нуждаят? 
• Кои са нещата, които им помагат да релаксират и да се чувстват удовлетворени?

Немалко хора са убедени, че позитивното мислене всъщност е опасно, тъй като инфантилизира и прави човека по-лесен за контрол и манипулация. Какво е твоето мнение по въпроса?

Напоследък се дискутира много по темата за т. нар. „позитивно мислене“ и мисля, че този обмен на мнения е полезен и сам по себе си според мен показва, че има раздвижване в обществото ни по посока на личностното развитие като нещо важно и значимо. Оценявам това като нещо положително.

Първо, искам да поясня, че когато говорим за позитивно мислене, е важно да сме сигурни, че влагаме един и същ смисъл в това понятие. В немалка част от случаите фокусът е върху крайностите, при които се поставя въпросът: „За“ или „против“ позитивното мислене?. Тогава губим нюансите.

Ако в този момент аз изпитвам болка – считам, че градивният начин да се справя с нея, не е като я отричам, а като си позволя да я почувствам и изразя. Нещо повече – никой не е израснал без да е преминал през различни болезнени преживявания. И ако трябва да дам пример със спорта – когато започнем да спортуваме, идва един момент, който е доста болезнен и определено сме извън зоната си на комфорт, но именно ако успеем да издържим в този момент или период, ние успяваме да постигнем желаните резултати, т.е. считам, че е важно да се прави разлика между това да имаш позитивно отношение към живота, да се радваш и да си благодарен за това, което имаш, да приемаш живота с всички негови измерения и онзи захаросан позитивизъм, при който тотално отричаме това, което чувстваме и през което преминаваме, т.е. подменяме настоящата си реалност с друга въображаема и губим своята автентичност. Приемам това за две различни неща.

Важно е също да отбележа, че е добре да правим разлика между това да признаем болката, която изпитваме, но да запазим позитивната си нагласа и да продължим и това да се влюбим в болката си, в нещастието си и страданието и да виждаме само черните аспекти от живота, изпадайки в т. нар. състояние на „заучена безпомощност“, при което можем да направим нещо, за да се променим дадена ситуация, но сме пасивни и виждаме само трудността, но не и алтернативите за справяне.

Аз лично вярвам в силата на позитивната нагласа към живота, която не отрича и не изключва трудностите, но е насочена към ресурсите, с които разполагаме в конкретния момент, за да преминем успешно през това, пред което сме изправени. Считам за зряло онова отношение към живота, при което имаме разбирането, че всичко, през което преминаваме, е част от живота. Всяко нещо има своя смисъл, причина включително и полза – важно е какъв смисъл влагаме в него. Приемам всичко в живота като урок, който имаме да научим.

Предстои събитие, организирано специално за жени. Дай малко повече информация за семинара на 24 февруари. Защо емоционална аеробика?

Да, планирам провеждането на практически семинар на 24 февруари в Стара Загора, който е част от поредицата СПЕЦИАЛНО ЗА ЖЕНИ! Целта на тези семинари е да дадат едно специално пространство на жените, които участват в тях, в което да имат възможност да се свържат по-добре със себе си, със собствените си чувства, да се отпуснат, да експериментират, да бъдат спонтанни, да обменят опит и всичко това се случва в една защитена и поверителна среда.

До момента семинарите за жени, които съм провеждала, са били с определена тема. Предстоящият семинар няма конкретна тема. Идеята ми е да работим с актуалните преживявания на участничките, което го прави изключително полезен. Затова и реших, че наименованието „емоционална аеробика“ е подходящо. Преди няколко години срещнах този термин в книгата на един американски автор и мисля, че много добре пасва на идеята ми за семинара и нещата, които ще правим – ще работим с преживяванията си, нещата, които ни вълнуват в този конкретен момент. Вярвам, че както изграждането и поддържането на физическата ни форма изисква тренировки и постоянство, така е важно да изграждаме и поддържаме нашия вътрешен свят и да работим по посока на своите емоции.

Благодаря ти за този разговор, със сигурност ще бъде полезен за нашите читатели!

И аз благодаря, надявам се, че съм била полезна.