Prekrasna.bg
Дочут разговор между майка и малкото й дете на пъпа на София:
Майката: Можеш ли да го караш това колело?
Детето: Мога, мамо!
Майката: Не виждам такова нещо, виждам единствено некадърщина!
За нищо не ставаш!
Сигурно голяма част от вас са ставали свидетели на подобен разговор между родител и дете!
За съжаление има майки и бащи, които не знаят как да общуват със собственото си дете.
И дори нещо повече – смятат, че винаги са прави!
Какво ви става, бе, хора?
Защо се държите така със собствените си рожби?
Така ли се говори на малко дете?
Не разбирате ли, че всяка ваша дума се запечатва в неговото съзнание и определя бъдещето му?
Подкрепяйте децата си
Ако всеки ден му повтаряте, че не се справя, че е ужасен, че е тъп, вие бавно, но сигурно съсипвате самочувствието и живота на собственото си дете!
Как очаквате то да се реализира и да се развива, в случай че не получава нужната подкрепа от собствените си родители!
Вие сте неговият най-добър приятел, а често и неговият любим герой!
Осъзнайте се!!!
Снимка: Pixabay.com
Съгласна съм с автора, но не трябва да се стига до крайности – напр. другата страна на монетата – да поощряваме некадърните си и глупави деца, да ги величаем и да им повтаряме колко са велики и как ще завладеят света. Наясно съм, какво се получава от такива деца след години….те са навсякъде около нас – самочувствие и показност без покритие – нагли, арогантни, зли, завистливи, алчни….
Prava si,monetata ima dve strani..:)
Няма глупави и некадърни деца,такива ги правим ние родителите с болните си амбиции и нашата представа за тяхното бъдеще. Хубаво е всеки родител да прочете книгата "Отровните родители" и да разпознае в нея отровните реплики, които изрича на детето си. Всеки може да сгреши, важно е да се осъзнае навреме.
За съжаление е така! Единственото вярно и според мен правилно да правим във всеки момент от общувнето си с детето си е да му показваме любовта си. Когато то се чувства сигурно и защитено, няма причина да предизвика гнева ни! Възпитава се с пример, с коментар на собствените ни грешки, но никога сругатни и унижение към детето си! Спомнете си детството си, нали още помните незаслужената обида? Не го правете и за своите деца! Позволявам си да дам този кратък коментар от позицията си на педагог с над 37 години работа с деца.
Подкрепям коментара ви.
Не съм майка, но някак мисля, че всичко при възпитанието на децата се случва в комуникацията. Когато ти самия направиш грешка да кажеш: „Маме, видя ли какво направих? А не трябваше, трябваше да стане така и така..“. Някъде там трябва и да разберем, че освен нашите думи, детето попива и практическото проявление – действията, които често се разминават с казаното.
Та така.. Възпитавайки детето си, защо да не възпитаваме и нас към по добро, да комуникираме като равен с равен, а защо не и понякога да искаме съвети от малчугана: „Маме, а ти какво би направил?“
Интересна тематика!