Prekrasna.bg
Хургада ще ви очарова с красотата си
Утрото е абсолютна изненада в Хургада. Само няколко часа след изгрева слънцето се разполага високо в небето над най-синьото море. Местните и туристите се радват на тази прекрасна гледка часове наред, докато нощта не подгони огненото кълбо с пълна сила. Разликата между дневната и нощната температура обаче не е много голяма. Именно затова Червено море е любимо на много европейци през студените месеци.
През 20 век Хургада е най-обикновено рибарско селище. Но само за няколко десетилетия се превръща в атрактивно градче с луксозни хотели, басейни, ресторанти и клубове.
Всяка сутрин най-оживено е покрай дайвинг центровете. Оттам тръгват корабчетата за остров Гифтън, известен още като Райския остров. Малки и големи, въоръжени с плавници, шнорхели и очила, се радват на тюркоазената вода и красивите коралови рифове. Оказва се, че не е задължително да сте гмуркач, дори не е задължително да сте добър плувец, за да надзърнете в света на най-пъстрите морски твари и корали.
Докато доплаваме обратно до брега, слънцето се приготвило за своя бяг към залеза, а ваканцията продължава сред нощните светлини на курортните селища, които отдалеч приличат на шпалири от факли, пише сп. „Стори„, разказвайки
Така изглежда райският остров Гифтън
историята на слънчевите герои от предаването „Без багаж„. Времето за сън тук наистина е дефицитна стока, ако искате за седмица да нагребете възможно най-много приключения. Туроператорите пък гъвкаво предлагат най-удобните маршрути и никой не е за изпускане. Ако сте отделили първата половина от деня за плаж, втората можете да прекарате с „Бялото слънце над пустинята“. С това име наричат пътуването в пустинята, която започва на няколко крачки от вашия покрит с морави, басейни и сенчести зелени алеи курорт. Докато джиновете се носят по шосето към вътрешността, си даваме сметка, че тук голямата битка на хората е именно с пустинята. Води се ежедневно и ежечасно, без почивен ден. А тя, пустинята, винаги чака на прага, готова да глътне отвоюваните оазиси.
Постепенно навлизаме в каменистата пустош, която изтрива цивилизацията от съзнанието ни. Единствено местните водачи знаят пътищата тук, където всъщност пътища няма. Има два начина да се превземе пустинята – на камила, водена от бедуинска жена, чието лице никога няма да видите, или с ATV. Най-вълнуващо е да сменяте едно с другото. И пак не е необходимо да сте се качвали някога на камила или да сте
Червено море ще ви изненада приятно
яхали мощната съвременна машина – и в двата случая до вас има местен човек, който да ви помогне. Усещането е неповторимо и си остава само за вас. Докато се усетим, скалистите планини, които са винаги около нас в тази част на Нубийската пустиня, вече са глътнали слънцето и на тъмното небе изгряват най-големите и странни звезди. Именно тук, под звездите, пламват огньовете, за да започне танцът на дервишите. Някога това били неотменими ритуали на хората, за които пустинята е единствен дом, а днес са се запазили повече като туристическа атракция.
Новият ден, който изскача от морето със скоростния спринт на слънцето, идва с нови емоции. Тръгваме за самия град Хургада. Вариантите са два – с организирана екскурзия или с такси. Послушайте съвета на местните и не се доверявайте на себе си, особено ако идвате за първи път. Египетските градове са колкото интересни, толкова и объркващи за европееца. Не е добре да се доверявате и на уличните таксита. Ако искате сами да определяте програмата си, най-добре се обърнете към своя туроператор. Tez Tour например предлага свои таксита, които ще ви заведат до стария град, новия град или шопинг центровете и ще се върнат да ви приберат, когато вие им кажете. Срещу няколко долара повече шофьорът може да бъде и
В пустинята е забавно
ваш гид, което със сигурност е най-добрият вариант. Освен че ще ви покаже всичко, което искате, с него можете да опитате истинска египетска храна – в хотелите и ресторантите тя е съобразена с универсалния европейски вкус. Не пропускайте да пиете сок от захарна тръстика, който се прави пред вас и се нарича асап или любимия на египетските деца сок от един от 50-те сорта фурми, които растат в Египет. Срещу 5 египетски паунда, което е по-малко от долар, пък ще получите голяма порция кушари – особен вид фиде с лютив сос и местни подправки, люта туршия и странен, но много вкусен местен чипс.
Черешката на тортата, докато сме в Хургада, се оказва пътуването до Ел Гуна. Намира се на 25 км по крайбрежието, но ние я превземаме отново с корабче – шанс да се потопим още веднъж в подводния свят, да похапнем кус кус и скариди на палубата и да акустираме в един от каналите на града, който наричат Египетската Венеция, защото придвижването в по-голямата му част, става по канали. Те са далеч по-широки от италианските и най-вече – много по чисти и сини. От двете им страни се редят ослепително бели дворци, керемидени вили, обгърнати отвсякъде с пламтящи цветя, цели улици с наколни къщи. Тук, ако останете по-дълго и имате, разбира се, късмет, можете да видите Мадона, Анджелина Джоли или някоя друга холивудска знаменитост. Ако ли не – поне Алла Пугачова, която има собствен дворец в Ел Гуна. Всичко това научаваме, докато лодката ни се плъзга под мостове, докато стига един подобен на арка. Според съвременното местно поверие, ако си пожелаете нещо и пляскате с ръце, докато минавате отдолу, желанието ви ще се сбъдне. Пожелаваме си нови приключения със следващия египетски изгрев. Сбъдна се.
