Prekrasna.bg
Колко пари да даваме на детето си?
Децата обичат да играят на купувачи и продавачи, още преди да са докоснали истински пари. А когато ги усетят в джоба си, започва една дълга история, в която родителите имат своята определяща роля, пише най-четеното здравно сп. „Здравен журнал“.
6-7 години – началото
Преди тази възраст детето няма реалистична представа за парите. Излишно е да избързвате, изчакайте то само да поиска джобни пари. Това най-често става към осмата му година. Проведете спокоен разговор за размера на сумата. В тази ранна възраст децата трудно предвиждат нуждите си. По-добре се споразумейте за една седмична сума – тя ще има по-конкретни измерения от месечния бюджет, който освен това може да бъде изхарчен набързо за първите няколко дни.
С джобните пари детето може да си позволи някои малки удоволствия. Внимавайте, когато пазарувате с него – то може да поиска от вас да му купувате неща, които трябва само да си плаща със своите пари. Бъдете 
ясни по тези въпроси. Ако детето е изхарчило всичко за бонбони, малкото автомобилче ще остане за по-късно. Така то ще се научи да определя своите приоритети. Помогнете му да размисли, без да му давате готови решения. Подарете му касичка, в която да отделя стотинки за някой мечтан предмет.
Не променяйте размера на сумата – тя не подлежи на обсъждане, след като вече сте взели решение. Не давайте пари в аванс, джобните пари трябва да постъпват винаги на определена дата или ден от седмицата.
11-14 години – млади консуматори
В началото на пубертета децата вече започват да се стремят към независимост. Настъпва периодът на срещи и излизания с приятели, подрастващите имат все по-малко желание да се отчитат пред родителите, включително и финансово. Размерът на джобните пари трябва да се определя не според нуждите и желанията им, а според семейния бюджет. Все пак се съобразете със средните разходи на тази възраст – прекалено малката сума може да създаде у детето ви комплекси, а прекалено голямата може да го насърчи да парадира пред приятелите си.
На тази възраст по-полезно е да определите месечна сума – така подрастващите се учат да предвиждат разходите си и да харчат парите разумно. Не изпускайте все пак от контрол покупките им и ги следете за предпочитанията им – сандвич или кино, книга или DVD. Намесвайте се само ако виждате опасности като алкохол и цигари.
След 14 години – ръководене на бюджета 
За родителите става все по-трудно, даже невъзможно, да следят как се харчат джобните пари. Определете съвсем ясно какво поемате вие и какво детето ви само ще си купува с парите, които му давате. На тази възраст е нормално то само да ръководи бюджета си – закуски, карта за транспорт, концерти… За родителите остава задължението да осигуряват дрехи и обувки. Ако изникне специално желание, което изисква по-голяма сума, предложете на вашия тийнейджър да спечели сам малко пари или да поиска от баба и дядо.
Запазва се правилото – никакъв аванс! Така децата ви ще добият ранна представа и предпазливост спрямо бъдещите си отношения с банките.
Награда или „заплата“?
Много родители възнаграждават децата си за отлични оценки или свършена домакинска работа с определени суми пари. Специалистите смятат, че това трябва да се прави в изключителни случаи, а не да се превръща в правило. Иначе децата бързо свикват да „продават” всяко свое усилие.
Парите могат да бъдат източник на мотивация, но не бива да стават мотор за правилно поведение. Най-добре е да има баланс – децата да участват спонтанно и доброволно в обичайните домакински задължения, а парично възнаграждение да получават за нещо по-специално, като например миене на прозорци или работа в градината.
Какво правят децата с парите си?
Родителите трябва трезво да преценят от каква сума има нужда детето им в зависимост от неговата възраст и зрелостта му. На 6-7 години то може да разполага с 3-4 лева седмично, между 8 и 11 години – с 20-25 лева месечно. За „ранните” тийнейджъри е подходяща сумата около 40 лева месечно. Всичко зависи и от конкретните семейни възможности. По-зрелите подрастващи, които сами купуват транспортните си карти и други нужни в ежедневието неща, могат да разполагат с по-големи суми.
Повечето деца дълги години запазват най-ранните си детски вкусове и харчат парите си за бонбони и други лакомства. След това идват дрехите, видеоигрите, козметиката, билетите за кино. По-големите бюджети на порасналите деца задоволяват нуждата от материали за компютъра, дискове, подаръци, цигари и… презервативи.
