Home / Лайфстайл / Синдромът на Плюшкин: Истински истории на хора, които трупат вещи в дома си!

Синдромът на Плюшкин: Истински истории на хора, които трупат вещи в дома си!

Има хора, които не могат да се разделят с вещите си

Кашони, пълни с ненужни вещи, чекмеджета, претъпкани с вехтории, гардероби, пращящи от стари дрехи

Колкото и да искат, някои хора не могат да изхвърлят ненужното от дома си.

Защо е така?

Как се преодолява?

Предлагаме ви да прочетете историите на три жени, публикувани в едно от най-четените списания в България – „Здравен журнал“.

Случай номер 1

Кристина, 42 г.: „Непрекъснато се караме с мъжа ми заради една моя упорита черта – да запазвам всички вещи, дори отдавна ненужните. В големи кашони трупам неща, които нямат нищо общо едни с други – стари слънчеви очила от времето на студентските ми години, билети от посещението в музей в Мадрид, тефтерче с невалидни телефонни номера, хилка за тенис на маса и т.н. Никога не си служа с тях, но не мога да се реша да ги изхвърля на боклука.“

Тълкуването

Това трупане на вещи е белег за състояние на тревожност. Запазването им, въпреки тяхната ненужност, дава известна сигурност, но не решава нищо. Трябва да се направи проста сметка – колко време отнема трупането, подреждането и разглеждането на тези вещи, колко пъти в годината някой от предметите е послужил, може ли мястото, заето от тези кашони, да се използва по-рационално и др.

Когато Кристина си отговори на тези въпроси, по пътя на логиката сама ще стигне до решението да запазва само наистина ценното и нужното.

Синдромът на Плюшкин

Синдромът на Плюшкин

Случай номер 2

Стефания, 36 г.: „Моят голям проблем са дрехите ми. Имам три гардероба, които едва затварям. Истината е, че нося една пета от всичко, което съм купила през последните 15 години. Дрехите са всякакви – има такива, които не са в добро състояние, други, които са ми малко тесни или малко широки. Пазя и всичките си обувки от десетилетия насам!

Винаги си казвам, че може да послужат за някой случай, че ще ги предам на дъщеря си по-късно. Вече даже не знам какво точно има в гардероба ми…“.

Тълкуването

Всички тези дрехи свързват младата жена с миналото й, тя ги обича. За нея изхвърлянето им би означавало раздяла с историите, свързани с тази или онази рокля. Най-добрият метод за Стефания е методът на списъка. Тя трябва да застане пред отворения гардероб и да опише всички свои дрехи, като срещу всяка отбележи какво й напомня тя.

Със сигурност ще се окаже, че повече от половината стари дрехи не й носят по-ложителни емоции или пък са й напълно безразлични. С тях тя ще може по-лесно да се раздели. Освен това оттук нататък и купуването на нови дрехи ще стане по-разумно.

Случай номер 3

Лили, 54 г.: „Колегите често се шегуват с мен и ме наричат архиварката на фирмата. От 18 години работя на същото място и пазя всички документи, които са преминали през ръцете ми. Знам, че те заемат много място, но не мога да постъпя иначе. Освен това шефът понякога е повече от доволен да открие следите от една или друга сделка.

Понякога в края на годината си казвам „Ето, сега мога да направя прочистване”, но после се отказвам и ми олеква, че отново съм отложила този болезнен момент.“

Тълкуването

Лили трупа документи и това й дава самочувствието на добър професионалист, макар че може би не си дава сметка за тази подсъзнателна мотивация. Колкото повече трупа, толкова по-сигурна се чувства на поста си. Наградата за нея е задоволството на колегите й, когато само тя открие някой документ. За щастие всичко това се ограничава в рамките на професионалния й живот и не смущава всекидневието й вкъщи.

За Лили облекчение може да донесе само по-добрата организация на работното място, така че да има допълнително място за новите кашони с папки, които тя ще натрупа през следващите месеци и години.

Снимка: Pixabay.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*