Prekrasna.bg
Има хора, които не могат да се разделят с вещите си
Кашони, пълни с ненужни вещи, чекмеджета, претъпкани с вехтории, гардероби, пращящи от стари дрехи…
Колкото и да искат, някои хора не могат да изхвърлят ненужното от дома си.
Защо е така?
Как се преодолява?
Предлагаме ви да прочетете историите на три жени, публикувани в едно от най-четените списания в България – „Здравен журнал“.
Случай номер 1
Кристина, 42 г.: „Непрекъснато се караме с мъжа ми заради една моя упорита черта – да запазвам всички вещи, дори отдавна ненужните. В големи кашони трупам неща, които нямат нищо общо едни с други – стари слънчеви очила от времето на студентските ми години, билети от посещението в музей в Мадрид, тефтерче с невалидни телефонни номера, хилка за тенис на маса и т.н. Никога не си служа с тях, но не мога да се реша да ги изхвърля на боклука.“
Тълкуването
Това трупане на вещи е белег за състояние на тревожност. Запазването им, въпреки тяхната ненужност, дава известна сигурност, но не решава нищо. Трябва да се направи проста сметка – колко време отнема трупането, подреждането и разглеждането на тези вещи, колко пъти в годината някой от предметите е послужил, може ли мястото, заето от тези кашони, да се използва по-рационално и др.
Когато Кристина си отговори на тези въпроси, по пътя на логиката сама ще стигне до решението да запазва само наистина ценното и нужното.
Синдромът на Плюшкин
Случай номер 2
Стефания, 36 г.: „Моят голям проблем са дрехите ми. Имам три гардероба, които едва затварям. Истината е, че нося една пета от всичко, което съм купила през последните 15 години. Дрехите са всякакви – има такива, които не са в добро състояние, други, които са ми малко тесни или малко широки. Пазя и всичките си обувки от десетилетия насам!
Винаги си казвам, че може да послужат за някой случай, че ще ги предам на дъщеря си по-късно. Вече даже не знам какво точно има в гардероба ми…“.
Тълкуването
Всички тези дрехи свързват младата жена с миналото й, тя ги обича. За нея изхвърлянето им би означавало раздяла с историите, свързани с тази или онази рокля. Най-добрият метод за Стефания е методът на списъка. Тя трябва да застане пред отворения гардероб и да опише всички свои дрехи, като срещу всяка отбележи какво й напомня тя.
Със сигурност ще се окаже, че повече от половината стари дрехи не й носят по-ложителни емоции или пък са й напълно безразлични. С тях тя ще може по-лесно да се раздели. Освен това оттук нататък и купуването на нови дрехи ще стане по-разумно.
Случай номер 3
Лили, 54 г.: „Колегите често се шегуват с мен и ме наричат архиварката на фирмата. От 18 години работя на същото място и пазя всички документи, които са преминали през ръцете ми. Знам, че те заемат много място, но не мога да постъпя иначе. Освен това шефът понякога е повече от доволен да открие следите от една или друга сделка.
Понякога в края на годината си казвам „Ето, сега мога да направя прочистване”, но после се отказвам и ми олеква, че отново съм отложила този болезнен момент.“
Тълкуването
Лили трупа документи и това й дава самочувствието на добър професионалист, макар че може би не си дава сметка за тази подсъзнателна мотивация. Колкото повече трупа, толкова по-сигурна се чувства на поста си. Наградата за нея е задоволството на колегите й, когато само тя открие някой документ. За щастие всичко това се ограничава в рамките на професионалния й живот и не смущава всекидневието й вкъщи.
За Лили облекчение може да донесе само по-добрата организация на работното място, така че да има допълнително място за новите кашони с папки, които тя ще натрупа през следващите месеци и години.
Снимка: Pixabay.com
