Prekrasna.bg
Сега съм щастлива
За мнозина детето ми е плод на абсурдна, да не кажа скандална връзка. Но и без чуждото одобрение, аз вече съм най-щастливата майка и съпруга.
Не познавам баща си. Родила съм се след бурна ученическа любов или по-скоро – след поредица от тежки скандали и раздели. Не само баща ми се отказал от бремето да се грижи за мен, но и родителите на мама също не пожелали да ме приемат в дома си. Колкото и несгоди да имахме с мама, докато растях, най-тежко понасях това, че съм самичка – без баща, без баба и дядо и, най-вече, без братя и сестри…
Реших, че съдбата ми се отплаща щедро, когато срещнах Виктор. В същия ден ставах на 21 години и бях организирала празненство за приятели и колеги. Доведе го бившата ми съученичка Яна – обясни, че Виктор е неин братовчед от Варна, който в момента й е на гости. Влюбих се в него от пръв поглед…
Шест месеца след запознанството ни с Виктор мечтата ми да имам голямо семейство беше на път да се сбъдне. Когато любимият мъж ми предложи да се оженим, се почувствах като принцеса от вълшебна приказка. Виктор вече беше баща на две деца – петгодишния Стилиян и двегодишната Теодора. Първата му съпруга беше загинала в автомобилна катастрофа. Аз с радост осинових децата.
Любовта ни е споделена
Неговите деца – на моите грижи
Децата на Виктор станаха най-важното нещо в живота ми. Не така обаче беше за Виктор. Той сякаш сне някакво бреме от раменете си, поверявайки сина си и дъщеря си почти изцяло на моите грижи. Не ми помагаше с нищо – нито с водене и прибиране на децата от детска градина, нито с родителски срещи, посещения при лекар или стоматолог…
Аз вършех почти всичко у дома, ходех на работа и, честно казано, почти се бях превърнала в затворник. Нямах почти никакъв социален живот – да отида на кино, на ресторант, на кафе с приятелка – това беше немислимо, освен ако не вземех и децата с мен. А и Виктор все по-често закъсняваше вечер след работа, почти всяка седмица пътуваше в командировки и рядко минаваха събота и неделя без да му се появят „неотложни“ ангажименти.
Отначало неговата незаинтересованост към мен и децата не ми правеше голямо впечатление. Аз обожавах Стилиян и Теодора и ми харесваше да се грижа за тях. Пък нали и в моя живот никога не е имало „татко“, мама беше за всичко. За съжаление, само няколко месеца след сватбата ни с Виктор, майка ми се разболя и почина. Аз вече имах само съпруга си и децата му. И копнежа по още едно бебе.
Но така и не забременявах
Бяха минали повече от две години от сватбата и аз все повече губех надежда, че ще стана майка. Започнах да убеждавам Виктор да се консултираме със специалист, дори да пробваме зачеване ин витро. Съпругът ми нехаеше. Това, че имаше две деца от първия си брак, за него беше достатъчно доказателство, че той няма здравословен проблем.
А и не му се искаше да се товарим финансово с отглеждането на още едно дете. Твърдеше, че и сега се скъсвал от работа, а парите все не достигали… Скоро обаче се разбра, че не служебните ангажименти са били причината за честите му отсъствия от дома и неглижирането на собствените му деца.
Един ден той просто изчезна
В гардероба и шкафовете ги нямаше неговите дрехи и обувки, липсваха и доста от личните му вещи, а – за мой ужас – той беше изтеглил и по-голямата част от общите ни спестявания. Слава богу, поне ми беше оставил децата. От доброжелателни съседи съвсем скоро разбрах, че Виктор често е бил виждан в компанията на различни жени. Оттогава минаха осем години, но и до ден днешен не зная къде е отишъл. Подозирам, че не е в България. Той така и не се обади и не писа нито на мен, нито на децата си.
След като съпругът ми ме напусна, аз се изправих и пред сериозни финансови проблеми. Не можех да си позволя повече да плащам наема за жилището, в което живеехме. Всъщност изобщо не можех да си позволя да плащам наем. На помощ ми се притече бащата на Виктор. Свекърва нямам – тя е починала още преди да се запозная със съпруга си.
Но моят свекър ми предложи да отидем с децата да живеем при него във Варна.
Мъжки авторитет за децата
Притеснявах се, че децата ще страдат допълнително, ако заминем. Те и без това бяха силно стресирани от изчезването на баща си. Стилиян стана агресивен, често се биеше със съученици в училище, редовно бягаше от час и изобщо нямаше желание да заляга над учебниците. А сладката ми принцеса Теди започна често да сънува кошмари, и да подмокря леглото. Не виждах обаче друг изход, освен да приема единствената протегната ми за помощ ръка.
Свекър ми Антон имаше два магазина за обувки и ми предложи да започна работа при него. Въпреки че живеехме заедно и той плащаше повечето разходи в домакинството, аз получавах и заплата всеки месец като останалите му служители. Но най-хубавата промяна в живота ми беше активното участие на дядото в живота на внуците му.
Децата постепенно усетиха какво е да имат мъжкия пример в живота си. Постепенно болката от отсъствието на баща им се притъпи. Теди все по-често се усмихваше и бързо си намери нови приятелки. А два месеца след пристигането ни във Варна Стилиян получи първата си шестица в училище.
За мен обаче мъката като че ли ставаше все по-тежка с всеки изминал ден. Обидата, нанесена ми от Виктор, ме караше да се чувствам все по-незначителна и жалка, женското ми самочувствие беше под всякаква критика. И когато децата заминаха на летен лагер от училище, рухнах напълно. Затварях се в стаята си и плачех неутешимо, бях направо отчаяна.
Изненадваща бизнес вечеря
В една от тези тежки за мен вечери моят свекър ме покани да отида с него на официална вечеря. Опитах се да откажа, но той настоя, че има нужда от присъствието ми. Дали това беше истината? Май не… След вечерята с партньорите му тръгнахме на разходка из нощна Варна, която неочаквано продължи няколко часа. Неусетно броят ни намаля и разговорът на четири очи стана все по-сърдечен и интимен…
Мисля, че този път срещнах любовта – вълнуваща, нежна и споделена. Колкото и да е шокиращо – в лицето на моя вече бивш свекър. И бъдещ баща на детето, което нося в утробата си.
Мариела В., 33 г.
Историята е публикувана в сп.„Жуpнaл“
Снимка: Pixabay.com
