Prekrasna.bg
Малцина знаят, че Съединението също си има своята княгиня. Макар въстанието на 6 септември да не е типично и да не се лее кръв, обединението на България става факт.
Недялка Шилева е една от малкото жени, които взимат дейно участие в тогавашните събития. По това време е едва 18-годишна, годеница на Продан Тишков, познат като Чардафон Велики. Точно той ръководи една от най-големите чети, арестувала губернатора на Пловдив, и пръв провъзгласява Съединението. Именно Тишков е и героят, на когото Захарий Стоянов посвещава хумористичния очерк „Чардафон Великий“ през 1887 г. А авторът на „Строители на съвременна България“ Симеон Радев го описва като „смешник, пияница и патриот“, който бил много обичан.
Чардафон оказва голямо влияние и върху годеницата си Недялка, която е родена през 1867 година в с. Голямо Конаре, днешния град Съединение, пише в. „Телеграф“. Тя учи в родното си село, а после и в Пловдив. След завършването си работи 
като учителка и преводачка. Чардафон й поръчва да ушие знамето на бунтовниците. Тъй като не разполагат с много време, лъвът на флага не е везан, а нарисуван от художника Георги Данчов. Шилева пьк изписва върху зеленото сукно с блажна боя Каравеловия стих
„Аз не вярвам, че калугер ще спаси раята. Свободата не ще екзарх, иска Караджата“.
Рисува също и патриотичните призиви:
„Съединение на България. Долу Румелия! Да живее Н.В. българският княз. Свобода или смърт. Напред, юнаци!“.
Недялка не остава в историята само с ушиването на знамето, тя се включва активно към четниците и отива с тях в Пловдив – тогава областен център. По пътя проявява неочакван героизъм за толкова младо и крехко момиче. Шилева е тази, която дава кураж на четниците във важен момент.Малко преди да стигнат в Пловдив мъжете са подплашени от силен шум, наподобяващ тътен. Повечето от тях дори залягат в тревата, някои са готови да хукнат обратно. Недялка обаче им връща мъжеството с призива:
„Не ви е срам, стари мустакати мъже! Погледнете на мене, която сьм слаба жена, най-млада между вас!“
Думите й въздействат силно и въстаниците връщат бойния си дух. Четата продължава пътя си към Пловдив.
По-късно младата поборничка получава задача да участва в ескорта на арестувания генерал-губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Облечена във въстаническа униформа и сабя в ръка – така тя се качва във файтона до него. Съпровожда го из целия град, а после и по пътя му за село Голямо Конаре.
Заради смелостта и достойнството й народът я кръщава Голямоконарската Райна Княгиня. След Съединението Недялка се венчава за Чардафон и му ражда дъщеря, която кръщават Свобода Чардафонова. Впоследствие на бял свят се появява и синът им Любен. Бракът им обаче продължава едва десетина години. През 1895 г. двамата с Чардафон са вече разделени. Тя работи като учителка в Пловдив, Ямбол и София. Според разказите на неин бивш ученик децата тогава й казвали Чардафонката. Рядко се усмихвала, дърпала уши и някога поплясквала питомците си.
До края на дните си остава родолюбка. Умира в София през 1959 г. на 92 години.
