Prekrasna.bg
Животът на всеки от нас е сложен кръговрат…
Ако днес си беден и безработен, нещастен и отритнат от всички, не значи, че утре късметът няма да ти се усмихне. Затова реших да ви пиша, скъпи приятели, за да ви кажа, че когато човек е последователен в мислите и действията си и когато не се отказва от мечтите си, рано или късно те се сбъдват.
Живях в бедно семейство. На пръв поглед нищо не ми липсваше. Само аз си знам как заспивах вечер – с книга в ръка и… празен стомах. Майка ми готвеше по едно ядене, слагаше повече хляб на масата, за да не останем с брат ми гладни и смяташе, че това е повече от достатъчно.
Не знаех какво е за обяд да има първо, второ и десерт. Нямах представа, че закуската може да е разнообразна, защото всяка сутрин ядяхме едно и също – филия, намазана с маргарин и конфитюр. Само през почивните дни мама пържеше филии или пък месеше тесто за мекици. С брат ми така ни бяха възпитали, по-скоро дресирали, че винаги да се съгласяваме с тях и да мълчим.
Майка често ме поучаваше и ми даваше „умни“ съвети, как на всяка цена трябва да се устроя в София и да си намеря богат мъж. Това беше според нея шансът ми да се спася от мизерията и да успея.
Срамувах се, като я слушах, но пак мълчах.
Все едно не ме беше раждала тя. Може би заради това, че в семейството ми не общувахме нормално, не станах близка и с брат си, нямах и много приятели.
Единственото ми удоволствие бяха книгите, които взимах от училищната библиотека. Никой не разбра, кога се влюбих в един съученик и как до късно нощем плачех, защото чувствата ми бяха несподелени.
Той е добър човек
Не разбраха и че после друг мъж, по когото също бях хлътнала, ме направи жена, след което ме заряза, защото съм била малка за него. Те просто нямаше как да усетят какво се случва в душата ми.
След като завърших езикова гимназия, много исках да кандидатствам филология, но нашите ме отрязаха с дежурното: „Нямаме пари!“. Бяха избрали друго бъдеще за мен – да живея временно при една далечна братовчедка на татко в София, докато си намеря… богат съпруг.
Братовчедката – леля Дора, ме уреди като преводачка към една чужда фирма, но за 5 месеца само. Това време обаче ми беше достатъчно да посъбера малко пари. На нея давах по 80 лева месечно и не си позволявах на ден да харча повече от 2 лева за храна. На четвъртия месец мъжът на леля Дора ми намери по-платена работа, пак като преводачка, и тогава се изнесох в самостоятелна квартира.
Така започна моят живот в София.
На втората година кандидатствах. Приеха ме в университета и теглих студентски кредит, защото нямах пари за семестриалните такси. След още една година в мен се влюби Николай – колега от историческия факултет. Беше богаташки син, който се чудеше как да си изхарчи парите.
Предпочиташе скъпи заведения, за които аз естествено се дърпах. Не ми бяха по джоба, но той отказ не приемаше. Така беше и с посещенията ми у тях. Често ме водеше вкъщи, където държеше да се любим почти през ден. Не усетих кога и аз се влюбих, макар че нещо ми липсваше. Не харесвах напомпаното му самочувствие и парадирането, че има кинти. „Кинти“ му беше любимата дума. На мама не смеех да кажа за него, защото знаех каква ще бъде реакцията й… Щеше да ме накара веднага да се омъжа. Съдбата обаче беше на моя страна. Веднъж Николай много се напи и се обади на трима свои приятели да дойдат и да продължат купона заедно.
С тях пристигна и Росен.
Добре, че беше той, защото когато и другите се напиха, започнаха да се карат, да крещят, едва не се сбиха. Само Росен беше трезвен. Без никой да разбере, той ме изведе навън и съвсем приятелски ми каза, ако държа на себе си, да забравя за Николай. От половин година яко се дрогирал. Трудно се разделих с него, защото не ме оставяше на мира, но пък Росен остана плътно до мен.
Намери ми нова квартира и всяка вечер ме изпращаше, за да е сигурен, че нищо лошо няма да ми се случи. Това продължи близо 7 месеца – време, през което Росен не поиска нищо от мен. Докато не усети, че се влюбвам.
Той не обичаше да разказва за себе си. Не знаех нито какви са родителите му, нито дали има братя, сестри… Знаех само, че е от София. И чак когато Росен разбра за чувствата ми, призна и своите. Харесвал ме отдавна, но не смеел да ми се натрапва, за да не си помисля, че нарочно ме е отнел от Николай.
Оттогава мина година. Николай замина за чужбина и слава Богу, а ние с Росен от месец живеем заедно. Той дойде при мен, независимо че семейството му има голяма къща на три етажа, луксозно и модерно обзаведена.
Родителите му въртят сериозен бизнес. Пари не му липсват, но той иска сам да постигне всичко. Това е и една от причините да го обичам още повече.
За пръв път с него разбрах какво е да си любима и желана жена… Какво е мъж да те носи на ръце и ти да си на първо място в живота му. Но пак не смея да кажа на майка си, защото… Вече знаете защо. Тя не е човек, който да разбере, че любовта е по-важна от парите. И че искам да съм с Росен не защото тя очаква богат зет, а защото за пръв път обичам истински.
Лора
Източник:Л.драма
Снимка: Pixabay.com
