Home / Споделено / Изгоних го завинаги от пътя и живота си!

Изгоних го завинаги от пътя и живота си!

За него няма място в живота ми

Една топла ноемврийска вечер вървях, забързана и щастлива, към мола, където ме чакаше Антон. Щяхме да гледаме най-новия премиерен филм, а преди това искахме да хапнем в любимото си заведение на същия етаж.

По джиесема той ми намекна, че тази наша вечер ще е по-специална от предишните.

Нямаше как да го разпитам, понеже бях на работа, и сега изгарях от любопитство.

Оставаха ми броени метри до мола, когато някакъв индивид, който вървеше срещу мен по лявата част на тротоара, мина рязко в моята половина и аз направо опрях чело в гръдния му кош.

Изненадана, погледнах нагоре и се стреснах – в брадясалия, изнемощял и погрознял мъж разпознах бившия си съпруг, с когото се разведох преди три години. Усетих как ме заля вълна от неприязън и гняв, от чийто водовъртеж не можеше да ме измъкне дори съчувствието, което будеше видът му.

Ако беше някой непознат, щях да го съжаля и да направя нещо, за да му помогна, но на Камен – никога!

Той е от хората, на които подадеш ли пръст, ще ти откъсне ръката. Бях се убедила в това за петте години, в които бяхме семейство, но не и брачни партньори.

Тогава ден след ден той се опитваше да ме превърне в напълно подчинена на волята и желанията му робиня.

пътя

Изгоних го от пътя си

Протестите ми посрещаше с ехидни усмивки, самостоятелните решения – с подигравки, а бунтовете – с плесници.

Отначало се стараех да отговарям на изискванията му, но те ставаха все по-абсурдни и унизителни.

Голямата ми любов към него се изпари.

Липсата на надежда, че нещо може да се промени, и ежедневните огорчения съсипаха здравето ми.

Накрая се чувствах като птица в клетка и ми трябваха невероятни усилия, за да отхвърля психическата си зависимост от Камен.

И още две години пълна самота, за да възстановя душевното си равновесие, да си направя трезва равносметка на грешките и да възвърна самочувствието си на стойностен човек и харесвана жена.

Сега гледах Камен с недоволство, защото пресече устрема ми към Антон – новия мъж в моя живот, който е негова пълна противоположност.

„Накъде си се понесла? За малко да ме отнесеш!“ – усмихна се криво той.

Не беше променил навика си да провокира – каквото и да кажеше, все звучеше като заяждане.

„Така ще е, като не спазваш правилата за движение.

И всички останали впрочем…

Изчезни от пътя ми и от моя живот също!“, почти изкрещях аз.

Дали тонът ми беше неочаквано решителен, или почувства, че вече няма никаква власт над мен, но Камен се отстрани и аз, след последен гневен поглед към помръкналото му лице, продължих напред.

А там, съвсем близо, ме чакаше истинската любов, която знаех как да разпозная и да защитя.

Ками

Можете да ни разкажете историята си, като ни изпратите писмо на e-mail info@prekrasna.bg

Снимка: Pixabay.com

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*