Home / Споделено / Мило мое дете, видиш ли, че остарявам, моля те, бъди търпелива!

Мило мое дете, видиш ли, че остарявам, моля те, бъди търпелива!

Мило мое дете, видиш ли, че остарявам, моля те да бъдеш търпелива!

Опитай да ме разбереш във всеки един момент на нужда, в който оттук нататък ще изпадам все по-често.

Постарай се да ме слушаш, когато ти говоря, и да не ме прекъсваш нетърпеливо, ако започна да ти повтарям едни и същи неща.

Припомни си твоето детство, когато те учех като малка как да пишеш буквичките, повтарях ти едно и също, написано в учебниците, докато го разбереш и запомниш. Търпеливо и всеотдайно.

Не ме упреквай, когато едва ходя, а ти би искала да вървя бързо до теб както преди.

Спомни си, когато те учех да ходиш, когато пристъпваше на пръсти… После, когато вече тичаше, а аз те догонвах и хващах миг преди да паднеш или се блъснеш в нещо.

Не ме упреквай, че не мога да поддържам родния ти дом в онази блестяща чистота и ред, както беше преди години.

Ръцете ми все по-често се разминават с нещата, които трябва да поставя на мястото им. Спомни си безсънните ми нощи, когато те носех на ръце, а ти изгаряше от температура, боледуваше, а аз страдах заедно и дори повече от теб.

остарявам

Бъди търпелива…

Когато виждаш колко трудно се справям с новите технологии, бъди търпелива и ми обяснявай често дори едно и също.

Дай ми време да се науча, колкото и бавно да става това.

Не ми отвръщай с досада или с упрек. Спомни си как те учех да разбираш хората и как да постъпваш в различни ситуации… Бавно, с много повторения и търпение, години наред.

Не ме упреквай, че продължавам да се тревожа за теб, докато си някъде далече от дома, колкото и да си пораснала.

След време ще изпиташ същата тревога в сърцето си, когато пораснат твоите деца и ги очакваш да се приберат късно след полунощ, ненамерила сън, докато ги чуеш, че влизат у дома.

Когато дойде трудният момент, а аз остана в постелята си, не се гнуси.

Не се отвръщай от мен в немощните ми старини, когато няма да мога да контролирам съзнанието и тялото си.

Спомни си, когато сменях памперсите и лекувах раните ти. Как обикалях лекарските кабинети, за да търся помощ, да ти помогна и те лекувам.

Ако започна да правя нещата не така, както съм ги правила преди години, не бъди нетърпелива, нервна и арогантна или тъжна и отчаяна за моето състояние. Просто тогава бъди с мен и ме разбирай.

Спокойна и уверена стой до мен, докато стигна края на живота си. Аз ще съм благодарна на Бога, че ми подари тебе – най-ценното в живота ми, най-голямата ми обич. Ще заспя и ще си отида от този свят с любовта, която сме си дали взаимно, с радостта за всеки споделен миг.

А дотогава ще се вглеждаме една в друга с усмивка и с любов, че ни има и че сме заедно, че съм щастлива, че те имам.

И без думи ще ти казвам, че те обичам, мое мило момиче!

Мама

Снимка: Pixabay.com

loading...

8 коментара

  1. Ivan Stoinov

    Толкова вярно и истинско!!!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*