Дадох шанс на едно бездомно дете… Днес той е студент!

Преди години, една есенна вечер, се прибирах у дома. Навън беше доста студено и се бях свил в палтото си. По улиците не се виждаха хора, защото беше късно.

диплома
Той вече има диплома

Две преки преди моята улица от тъмната сянка на една къща се появи силует и застана пред мен. Беше слабо момче, по риза, което държеше в ръцете си нож и трепереше – не знаех от студ или от страх. Каза, че иска портфейла ми, и аз му го дадох.

После свалих палтото си и му подадох и него. То се стъписа и ме попита защо го правя. Отвърнах му, че щом се занимава с това, значи няма друг избор. Момчето се разплака и тогава видях, че макар и високо за възрастта си, е на не повече от 15. Предложих му да дойде с мен у дома и да изпием по чаша чай.

Погледна ме недоверчиво, но все пак тръгна.

Тогава живеех сам. Жена ми ме беше напуснала заради един, които печелеше много повече от мен. Така и не ми роди сина, който исках. Двамата с непознатото момче влязохме вкъщи и той започна да разглежда хола ми с любопитство.

Каза, че никога не е виждал толкова много книги. Попита чел ли съм всички и не повярва, когато му отвърнах с „да“. Казах му, че ако иска, може да си избере някоя. Отговори ми, че през живота си не е прочел нито една книга.

После ми разказа, че няма дом.

Израснал на улицата и ходел на училище само до 4 клас. Когато майка му починала, искали да го настанят в дом, но той избягал. Оттогава се оправял сам. Като го попитах за баща му, замълча.

Същата вечер го поканих да спи вкъщи. Изпитах такава жал към това бездомно дете, че до сутринта вече бях взел решението да го оставя да живее вкъщи и да го върна в училище.

Убеден бях, че ако му дам шанс, ще спася обърканата му душа. И не сгреших.

Днес Красимир е студент. Учи и работи и сам си плаща семестриалните такси. Не иска да ми е в тежест.

Знам, че когато завърши образованието си, ще си намери хубава работа и един ден ще създаде семейство.

А аз винаги ще го подкрепям. И макар и да не съм негов баща по документи, той ме нарича „татко“.

Иван

Пишете ни на e-mail info@prekrasna.bg – ние ще публикуваме вашата история 

Изт.“Лична драма“

loading...

16 thoughts on “Дадох шанс на едно бездомно дете… Днес той е студент!

  1. eto takiva iostorii iskam d acuvam za bylgariq,prekrasno e,bydete blagoslovenni basta i sin spored bojiqta volq,zastoto basta nee samo biologicna obvyrzanost.v tazi istoriq vidqh obvyrzanost po prekrasen nacin na dve dushi ,samo BOG moje da svyzva taka.

    Reply
  2. В миналото много българи са финансирали образованието на умни и ученолюбиви,но бедни деца.Мисля,че не измислена историята.За жалост обаче все по-малко хора подават ръка на нуждаещ се,или ако го правят,то го правят гръмогласно,да ме видят,да ме чуят.

    Reply
  3. Simeon Simeonov · Edit

    Зорница Рагьова от плачене няма полза, правете добро без да се замисляте и чакате отплата.Живота е чудесен и изпълнен с смисъл само когато се грижите за някой които има нужда от вас

    Reply
  4. Ами не. Тази красива история не е истина. По закон нямаш право да приютяваш дете (особено сам мъж) без то да е осиновено или най-малкото да е под надзора на институциите.
    И не не съм хейтър. Има хора които по един или друг начин помагат на такива деца, или чрез осиновяване (предимно семейства) или чрез финансова опека контролирана от институциите, но не и по този начин.

    Reply

Добавете коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.