Home / Споделено / Станах егоист и се чувствам прекрасно!

Станах егоист и се чувствам прекрасно!

Казвам се Ана, семейна, с две пораснали момчета. Омъжих се само на 19 и от първия ден след сватбата съм отдадена изцяло на семейството си. Докато съученичките ми се радваха на студентския живот, аз гледах бебе, чистех, перях и нощем се готвех за изпити, защото единственият ми вариант да продължа да уча, беше да запиша задочно. Баба ми казваше, че с толкова дини под една мишница няма да издържа дълго, но аз бях голям инат и успях да се справя с всичко. А малко преди да се дипломирам, се роди и вторият ми син.

Въпреки голямото натоварване, не се оплаквах. Научих се как да си разпределям времето, че да ми стига за всичко. Разчитах само на себе си, защото и майка ми, и свекървата бяха още млади и ходеха на работа. Не ми беше лесно с трима мъже вкъщи, но някак свикнах с планините тениски и чорапи, разхвърляни навсякъде. Обичах ги и им прощавах всичко.

Приятно ми беше да се грижа за мъжа си и за момчетата, стараех се да ги изненадвам с какво ли не, за да знаят, че на мен могат да разчитат за всичко. Но май прекалих с грижите, защото в стремежа си да съм им полезна във всеки един момент, забравих да ги науча и те да бъдат грижовни и да поемат своите отговорности.

Ако някой от тях реши да яде, оставя мръсните съдове на масата или пък ако случайно се сети да ги сложи в мивката, не си събира трохите. Как пък веднъж никой не посегна сам да измие поне вилицата си! Трупат всичко и някога, като се върна изморена от работа, направо ми се реве – още от коридора ме посрещат мръсни чорапи, дрехи, хвърлени из цялата къща, изцапана с прекипяло мляко печка, отрупана мивка…

Един ден – беше някъде след Нова година, ми писна от всичко. Беше от ония дни, в които заварих къщата буквално наопаки. Както влязох у дома, така и излязох. Въпреки че бях много изморена, се качих на една маршрутка и се върнах в офиса.

Поседях малко и реших да отида на театър. Изгледах една комедия и на връщане взех такси. По пътя видях, че и тримата са ме търсили, но аз си бях изключила телефона в театъра.

Един през друг ме заразпитваха какво става и как така изведнъж съм решила да ида на театър, и то сама, без да им оставя нещо за вечеря.

Спокойно им отвърнах, че вече са достатъчно големи да се хранят сами и от този ден нататък да забравят, че ще им готвя, ще ги пера, ще чистя и ще гладя – тримата са пълнолетни, така че да се оправят – аз започвам да се грижа за себе си. И наистина удържах на думата си.

Бях забравила колко е хубаво да се глезя – да си купувам нови дрехи, а не само от втора употреба, да ходя на фризьор и маникюр, на кино и театър, да излизам по-често с приятелки, а събота и неделя да ходя на Витоша или някъде около София.

И мъжът ми, и синовете ми още не могат да повярват, че съм се променила така и че не съм им винаги подръка. Но малко по малко свикнаха и се научиха и как се пуска перална, откъде се включва печката и как се глади. А аз установих колко е хубаво да бъдеш егоист. Жалко само, че го разбрах толкова късно.

Ана

Споделете с нас вашите истории на info@prekrasna.bg

loading...

2 коментара

  1. bravo,ne e lesno tova,no prodaljavai v sa6tijat dux,ne se predavai,vseki trjabva da se trudi,daje i majete

  2. Desislava Stoyanova

    Много хубаво, майка ми направи същото макар че беше само с баща ми, аз и сестра ми бяхме като нея, слугини, но с времето се научихме да уважаваме, да САМОУВАЖЕНИЕ! Егоизма е друго нещо.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*