Не може да не сложим в списъка с хилядите открития и машината, без която днес животът като че ли не би бил възможен. Без нея нямаше да има социални мрежи, а хората нямаше да могат да водят видеоразговори в реално време от два различни континента.
Това откритие, разбира се, е компютърът. Негов създател е американският математик, инженер и физик Джон Винсънт Атанасов. Самият Джон е роден в САЩ, но баща му е български емигрант от ямболското село Бояджик, който бяга след погрома на Априлското въстание, пише в. „Телеграф“.
Идеята за създаване на прототипа на съвременния компютър се ражда в главата на 35-годишния Джон на чаша бърбън в крайпътно заведение, където е спрял, за да си почине след 200-километрово шофиране в проливен дъжд. Новата сметачна машина трябвало да бъде изградена от електронни елементи и да смята с двоични числа вместо с използваните дотогава десетични. От Щатския колеж в Айова му отпускат 650 долара и му дават за помощник
талантливия студент Клифърд Бери. Само за броени месеци двамата създават изчислителна машина, наречена компютъра ABC (Atanasoff-Berry Computer). Атанасов предвижда да развие машината, като запише в паметта й команди, които тя да изпълнява, т.е да създаде първия софтуер.
Патент
Заради избухването на Втората световна война обаче компютърът не е патентован. Това ще има сериозни последици… През войната е построен друг компютър ENIAC за нуждите на американската армия. След приключването на Второто световна война избухва спор кой от двата компютъра всъщност е първи. Спорът се пренася в съда, където делото се гледа в продължение на цели 7 години. На 19 октомври 1973 г. Федералният съд се произнася, че компютърът ABC е пръв и оригинален, а при разработването на ENIAC създателите му са плагиатствали.
По същото време, докато в Америка Джон Атанасов открива компютъра, във Франция друг българин акад. Георги Наджаков пък открива фотоелектректното състояние на веществата, което откритие става основа за създаването на копирните машини като принтера и ксерокса. Самото откритие обаче е официално вписано в българския Държавен регистър на откритията и изобретенията едва през 1981 г., цели 44 години по-късно. Обяснението на Наджаков е, че изчаквал да види какво приложение ще намери неговото откритие.