Prekrasna.bg
Това скромно растение от сем. Бобови, родом от Бразилия, принадлежи към многогодишните растения, но се култивира като едногодишно. Неговите светлорозови цветчета се отличават само по окраската си от тези на акацията, с която мимозата е в близко родство.
Изящните листа с весел зелен цвят са двойноперести. Тези листа са много чувствителни, което придава главната прелест на растението – от всяко докосване, от струя въздух листенцата се свиват и целият „сложен” лист увисва. Тези движения, протичащи веднага след дразненето, са в три стъпки – срещуположните малки листенца се сгъват нагоре и вследствие на това се накланят леко напред, така че всяка стояща напред двойка отчасти се припокрива от тази зад нея. След това четирите странични оси, на които стоят листенцата, леко се сближават помежду си и накрая главната ос или дръжката отново приемат естественото си положение. Докосването на листото може да е във всяко място, а дразнението се предава във всички посоки равномерно, пише в. „Уикенд“.
Красивата мимоза
През нощта листата на срамежливата мимоза, подобно на тези у перестата акация, също приемат описаното по-горе положение, което може да се нарече „сънно“. Старите листа губят чувствителност, но това може да се забележи и при младите, ако се дразнят прекалено често.
Срамежливата мимоза обича влагата, влажния въздух и затова расте най-добре в оранжерийни условия. Семената на мимозата са много твърди, те се засяват през февруари или март, като се държат предварително няколко дни в топла вода. Най-благоприятна температура за тяхното прорастване е 15 градуса.
Младите кълнове скоро може да се пикират по единично в много малки саксийки, от които впоследствие се разсаждат в 10 см съдове. Пръстта за младите растения е наполовина градинска и наполовина торфена.
Поливането им трябва да е обилно. През зимата мимозите често загиват, а дори и да оцелеят, страдат силно и губят красотата си, затова се предпочита ежегоден нов посев.
