Prekrasna.bg
Преди години хората бяха по-човечни, помагаха си…
Здравейте, мили дами.
Аз съм мъж, но редовно следя сайта, тъй като тук намирам интересни теми.
Реших да споделя с вас какво ми се случи преди няколко дни.
От години живея в едно от софийските села.
Тук се чувствам добре, въпреки мизерната пенсия, която получавам.
Преди дни, разхождайки се в селото, видях огромно дърво, отрупано с круши.
По земята имаше много нападали плодове.
Собственикът беше в градината и вършеше някаква работа.
Подвикнах му: „Добър ден, брат. Извинявай, мога ли да си взема 2-3 круши? Изглеждат много вкусни!“.
Не мога да ви опиша с каква злоба ме изгледа човекът!
Троснато ми каза: „Крушите са продадени! Клиентът след малко ще дойде да ги обере!“.
Хората много се промениха
Нищо не казах, тръгнах си като някакъв престъпник.
Замислих се колко сме се озлобили ние, хората…
Сетих се как преди години един от съседите ми подгони със заплахи малко момче, поискало му ябълки.
Старецът отдавна не е на този свят и нищо не отнесе със себе си в гроба.
Много сме се променили…
Когато бях дете, хората бяха по-човечни, помагаха си.
Тогава давахме с чисто сърце, с радост.
И Господ многократно ни връщаше стореното добро.
Майка ми така ме възпита: Благословен е онзи човек, който помага на нуждаещите се!
Дори в Библията пише, че ще ти се пише в книгата на доброто, дори само чаша вода да дадеш на жадния.
Питам се защо сме толкова озлобени?
Къде отиде човечността?!
С уважение,
Лозан
Снимка: Pixabay.com
подкрепям ви изцяло…много е жалко това което се случва по нашата земя..готови сме на всичко,за да навредим..може ние да не сме добре,но важно е комшията да е зле..защо трябва да дадеш само на нуждаещия се-щом имаш в излишък просто дай -на комшията ,на познатия,а защо не и на непознатия,но ние предпочитаме да го хвърлим в боклука вместо да го споделим..иначе на думи винаги успяваме да го докараме..къде отиде човечноста ли..ами аз мисля-в джобовете ни..пустите му джобове,оказаха се бездънни..нямаме наядане,а както и Вие сам написахте,всеки си отива от този свят с празни джобове и с една дреха на гърба…
Озлобени са хората защото са притиснати до стената.защото всички останали също са озлобени и ако постъпиш различно се набиваш на очи!И почват да смятат.че могат да те "метнат"както си искат т.е.добър ли си- означава че си слаб показваш чувства значи си лесен! И този човек може би в момента не му е било до разговори.а и купувача не се знае кой е…така че…Това е положението!Вие търсите някогашното българско село.но него отдавна го няма.както и ценностите му!Сега селяните са в града….
Oзлобени сме, бярно е, но не всички, за щастие….притиснати от немотия, безработица, безнадежност…отиде си добротата и човечноста със идването на така наречената , но не истинска "демокрация" . Очаквахме нещо хубаво, добро, светло…но май излезе като в онзи виц–нещо тъмно чука на вратата–светлото бъдеще…но в мойто родно село още има мнооого добри и човечни хора, запазили доброто в себе си, но не го раздават на всеки, пазят се, недоверчиви са, страхуват се много и от всичко и от всички…
bravo
Помнете, не можем да дадем повече от вселената. Колкото повече даваме, повече ще ни връща, било то в материално, било то в духовно отношение.
Така че нека мислим какво раздаваме около нас и ще знаем какво да очакваме.
Същото важи и за мислите, каквото мислим, вселената го приема като поръчка и разбира се ни го дава, защото е щедра. Наша е отговорноста да поръчваме правилно.
В интернет пространството има много литература по този въпрос. Ето един добър пример: http://chitanka.info/book/3012-igrata-na-zhivota-i-kak-da-ja-igraem
Пожелавам на всички, надникнали хубав ден и щастливо бъдеще.