Home / Споделено / Заради родителите ми нямам грам самочувствие

Заради родителите ми нямам грам самочувствие

Здравейте, мили хора. Аз съм на 15 години, казвам се Мария. Градчето, в което живея, е много малко и всички се познават – затова ще запазя името му в тайна.

Пиша ви с молба за някакъв съвет. Проблемите при мен започнаха преди много години и вече не знам какво да правя, за да имам и аз нормален живот. Родителите ми постоянно ми повтарят, че нищо не става от мен. В училище се справям добре, оценките ми не са лоши. Планирам в бъдеще да се занимавам с журналистика. Вкъщи им помагам, не им създавам проблеми, но въпреки това те продължават да ме тормозят, а това срива самочувствието ми.

Имам само една приятелка, но тя е по-голяма. Тази година я приеха в университета и вече ще учи в друг, по-голям град. Много се радвам за нея, но оставам съвсем сама. Забравих да спомена, че нямам братя и сестри.

Кофтито е, че наистина не знам как да постъпя, за да се харесам най-вече на нашите. Разбирам, че работата им е натоварена и се прибират вкъщи изтощени, но толкова ли е трудно да ми обърнат някакво внимание?! Защо постоянно виждат грешките ми, а не обръщат никакво внимание на това, което съм направила, постигнала?!

Понякога сериозно си мисля, че нищо не става от мен. Нали казват, че когато някой ти повтаря едно и също нещо много пъти, ти започваш да му вярваш? Има някаква истина в това твърдение. Знам, че самосъжалението и затварянето в себе си няма да ми помогне, но не знам как да се измъкна от това положение.

Искам нормален живот, щастливи родители и малко верни приятели. Останалото ще го постигна сама, стига да съм здрава.

Благодаря предварително на всички за съветите.

Можете да изпратите своята история на e-mail info@prekrasna.bg

loading...

4 comments

  1. Намери си приятели, много приятели, и така ще можеш да компенсираш липсата на внимание от родителите си. И няма да се чувстваш сама. Те ще се радват за теб, ще те подкрепят.

    И не се притеснявай, че „нищо не става от теб“. Пубертета е кофти възраст и всички се чувстват неуверени за едно или друго нещо. Тези ти думи „Искам нормален живот, щастливи родители и малко верни приятели. Останалото ще го постигна сама, стига да съм здрава.“ – показват, че не си някое мрънкало. Мисля, че наистина каквото искаш, ще успееш да си го постигнеш сама 🙂

  2. Самочувствието ще дойде с времето, по-голяма част от нас са страдали от липса по време на юношеството. Що се отнася до родителите, отношението им може да е израз на големи очаквания. Неизбежно е ако родителите ти се интересуват от твоето развитие. Най- страшно е когато няма никакво отношение. Така, че най-добре е девойчето да осъзнае, че в живота винаги има и по-лошо.
    Всъщност тези депресивни състояния са типични за пуберите, сигурен съм, че по-скоро рано от колкото късно, тя ще се превърне в прекрасна дама с високо самочувствие.

  3. Велислав

    Действително, че самочувствието се подхранва от повече похвали и по-малко забележки. Искам да те насърча с нещо, което вероятно не си очаквала. Аз съм един родител, горе-долу като твоите, а дъщеря ни – единствено (засега) дете също е горе-долу в подобна ситуация, макар и на 9 г. Аз не й казвам, че нищо няма да стане от нея. Но от доста време комунтираме със съпругата си и разбирам, че без да го осъзнавам, й правя доста повече забележки, отколкото да я оценявам положително. И подобно на твоите родители, почти не намирам време да прекарвам с нея… От давна съзнавам, че това никак не е добре. Вероятно съм и перфекционист, а и дъщеря ни е много интелигентна. И понякога забравям, че е малко дете и като че ли изисквам от нея повече, отколкото тя може. Във всеки случай, всеки подобен сигнал ми действа като шамар, за да се опомня и да положа целенасочени усилия в правилната посока забележките поне да намалеят, похвалите да се увеличават, а времето, прекарано с нея също да нараства. Така че, твоята статия прави нещо много добро в случая: полива ме като със студена вода, за да ме предупреди да не продължавам да вървя неосъзнато по пътя на твоите родители, а час по-скоро да спра. Благодаря ти, Мария, че ми помогна отново да се опомня. Вероятно и още много други неща, които правиш са много значими за някого. Но ти не го предполагаш. Бих те посъветвал да опиташ да се погледнеш отстрани и да видиш колко много можеш. Вероятно отдавна помагаш на хората с неща, които не си допускала. Успех на журналистическото поприще!

  4. здравей мила много добре те разбирам какво ти е и аз съм минала пред подобни неща ако искаш ми пиши скайп: mickie_pekova740 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*