Prekrasna.bg
За него няма място в живота ми
Една топла ноемврийска вечер вървях, забързана и щастлива, към мола, където ме чакаше Антон. Щяхме да гледаме най-новия премиерен филм, а преди това искахме да хапнем в любимото си заведение на същия етаж.
По джиесема той ми намекна, че тази наша вечер ще е по-специална от предишните.
Нямаше как да го разпитам, понеже бях на работа, и сега изгарях от любопитство.
Оставаха ми броени метри до мола, когато някакъв индивид, който вървеше срещу мен по лявата част на тротоара, мина рязко в моята половина и аз направо опрях чело в гръдния му кош.
Изненадана, погледнах нагоре и се стреснах – в брадясалия, изнемощял и погрознял мъж разпознах бившия си съпруг, с когото се разведох преди три години. Усетих как ме заля вълна от неприязън и гняв, от чийто водовъртеж не можеше да ме измъкне дори съчувствието, което будеше видът му.
Ако беше някой непознат, щях да го съжаля и да направя нещо, за да му помогна, но на Камен – никога!
Той е от хората, на които подадеш ли пръст, ще ти откъсне ръката. Бях се убедила в това за петте години, в които бяхме семейство, но не и брачни партньори.
Тогава ден след ден той се опитваше да ме превърне в напълно подчинена на волята и желанията му робиня.
Изгоних го от пътя си
Протестите ми посрещаше с ехидни усмивки, самостоятелните решения – с подигравки, а бунтовете – с плесници.
Отначало се стараех да отговарям на изискванията му, но те ставаха все по-абсурдни и унизителни.
Голямата ми любов към него се изпари.
Липсата на надежда, че нещо може да се промени, и ежедневните огорчения съсипаха здравето ми.
Накрая се чувствах като птица в клетка и ми трябваха невероятни усилия, за да отхвърля психическата си зависимост от Камен.
И още две години пълна самота, за да възстановя душевното си равновесие, да си направя трезва равносметка на грешките и да възвърна самочувствието си на стойностен човек и харесвана жена.
Сега гледах Камен с недоволство, защото пресече устрема ми към Антон – новия мъж в моя живот, който е негова пълна противоположност.
„Накъде си се понесла? За малко да ме отнесеш!“ – усмихна се криво той.
Не беше променил навика си да провокира – каквото и да кажеше, все звучеше като заяждане.
„Така ще е, като не спазваш правилата за движение.
И всички останали впрочем…
Изчезни от пътя ми и от моя живот също!“, почти изкрещях аз.
Дали тонът ми беше неочаквано решителен, или почувства, че вече няма никаква власт над мен, но Камен се отстрани и аз, след последен гневен поглед към помръкналото му лице, продължих напред.
А там, съвсем близо, ме чакаше истинската любов, която знаех как да разпозная и да защитя.
Ками
Снимка: Pixabay.com
