Prekrasna.bg
Приех съдбата си
Първият, в когото се влюбих и с когото станах жена, се казваше Константин.
Бях луда по него и това че беше женен, се явяваше чар и предизвикателство, а не проблем.
Само в началото обаче, докато хлътнах до ушите.
После, без да искам, започнах ужасно да се дразня от жена му, от децата му, от съботите и неделите, от семейните му вечери и празници. Всичко това ме изнервяше, станах заядлива и вършех много глупости.
Едната беше, че докато бях с единия Косьо, завъртях флирт с друг.
Пак Косьо. Готино момче, което беше готово на ръце да ме носи.
Обичаше ме, но аз него – не.
Въпреки това го имах като резервен вариант – за времето, в което жененият е при семейството си, за случаите, когато искам да му натрия носа.
Втората простотия, която направих, е да си въобразя, че ако забременея, моят любим мъж ще се разведе и ще реши да живее с мен и нашето дете.
Такава ми е съдбата
Не беше трудно да изпълня своята част от плана – виждахме се рядко все пак, искахме се много и се любехме винаги и навсякъде, стига да беше възможно.
Ей така се правят бебетата – без изчисления, без презерватив и без контрол.
Сметката ми обаче излезе крива – Косьо, като чу, само дето не получи инфаркт.
Обеща ми целия свят, само и само да направя аборт.
Тук се пропука неговата схема – аз отказах.
Вместо да махна бебето, пуснах в леглото си другия Косьо и набързо се ожених за него.
Синът на първия уж се роди по-рано за пред втория.
Седем години живея в тази лъжа.
Единственият Косьо, когото сега обичам, е синът ми.
Биологичният му баща отдавна не ми е интересен, не ме вълнува, не го търся.
Само понякога мисля за него, и то с добро.
Мъжът, с когото отглеждам детето си, е най-добрият съпруг за мен и татко за него.
Всеки от Косьовците си мисли, че момчето е кръстено на него.
Истината е, че реших да е така, за да е по-лесно и по-удобно за мен.
Няма опасност да се издам кога за кого мисля, пък и понякога си говоря насън – еднаквите имена спестяват доста неприятности.
Имаше време, когато съжалявах за решението си да живея по този начин.
После осъзнах, че Косьо – първи, втори или трети, е моя съдба.
Приех я, обичам си я и не си представям дните си в друго обкръжение.
Една майка
Снимка: Pixabay.com
