Home / Споделено / В края на лятото: Разделихме се заради завистта на съседката

В края на лятото: Разделихме се заради завистта на съседката

Преди година навърших пенсионна възраст и защото не ми се стоеше вкъщи сама, шефовете ме оставиха в шивашката фирма, за да не разчитам само на малката си пенсия. В края на краищата се прибрах на село – то е на 7 км от града.

Много скоро разбрах, че ме очаква трагичната съдба на повечето вдовици у нас в умиращите населени места – без магазин, доктор, училище и поща.

Сол да ти потрябва, трябва да търсиш начин да стигнеш до супера в града. Пътят не е много, но зимата е непроходима. Общо жителите ни са не повече от 40 баби и дядовци.

Повечето са изоставени от роднини и близки, че и от държавата.

Като изминаха 2-3 месеца, реших да не оставам сама. Все още се чувствам жена. Сигурно има свестен човек с моята съдба. Защо да не се съберем и да стареем заедно?

Пуснах обява в един вестник. Обадиха ми се доста мъже. Повечето се държаха сериозно, но имаше и двама-трима шегаджии. В крайна сметка се срещнахме с Георги от Хасково.

Понеже никога не е бил в Северозападния край, много му хареса. Направо се влюби в реката, пълна с мренки, дето няма кой да ги лови.

съседката

Заради съседката се разделихме

Балканът ни е богат на гъби, боровинки, диви малини. Заедно от сутрин до вечер обикаляхме и Георги се радваше на природните красоти. Той е с две години по-голям от мен и изглежда много добре, защото е спортувал…

Но както хората казват, много хубаво не е на хубаво.

Завидя ни някой, защото си личеше, че сме щастливи, и извърши подлост. Започнаха да ми звънят по всяко време на деня и нощта кандидати за съвместен живот.

Оказа се, че във вестника, където специално се бях обадила да спрат обявата ми, е публикувана нова такава с подмамващо съдържание.

В нея пише, че съм материално осигурена, с вила на морето и съм готова за всякаква любов.

Обадих се в редакцията. Учтиво ми обясниха, че няма как да проследяват всички, които се обръщат към тях за помощ. Приемат, че читателите им са добронамерени.

Доста често се случва и по телефона да приемат текстове. Разбира се, не са разследващо бюро, това не е основната им работа. Но Георги не го прие така.

Опитвах се да му обясня, че някой се е помайтапил, че това не е моя работа, но той продължи да се сърди.

Защото и след като спряха обявата, упорити кандидати продължиха да звънят. Изключих си телефона, но една сутрин Георги си събра куфара и замина.

Каза ми, че като престане тормозът, може пак да се върне.

Тогава се огледах за „доброжелатели“. Така открих съседката, извършила тази подлост. Тя има моята съдба и аз й се похвалих как съм прогонила самотата.

Тя вместо да се погрижи за себе си, явно ми е завидяла.

Не направих скандал, защото мисля, че Георги си тръгна и е търсил повод за това.

Изкара при мен прекрасна лятна почивка, но не му се сърдя, а му благодаря за нея.

Ако се върне, ще го приема. Аз пък няма да се предам.

Напук на черната завист ще си търся щастието. Не съм решила кога и как, но ще измисля начин.

Х.

Пишете ни на info@prekrasna.bg – ще публикуваме и вашата история

Снимка: Pixabay.com

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*