Home / Споделено / Трудно се живее така… Парите в семейството все не стигат!

Трудно се живее така… Парите в семейството все не стигат!

Трудно се живее така…

Здравейте, мили хора! Започвам писмото си с молба… Когато го прочетете, моля ви, дайте ми съвет, защото вече не знам…

Само в моето семейство ли е така, или има и други като нас?

Откакто се помня, с мъжа ми винаги сме живели назаем.

Със заем се оженихме, със заем си купихме жилище, със заеми изгледахме децата си.

Не помня някога и аз като нормалните хора, да седна в някое заведение и да си поръчам от менюто каквото ми душа поиска. Или пък да идем с моя на почивка и всяка вечер да се храним по ресторанти. Няма такова нещо.

Тръгнем ли към морето, пълним колата до горе със зеленчуци и плодове от село.

В хладилната чанта слагаме сухи салами от най-евтините. А аз купувам от левчето тоалетна хартия, салфетки, веро и прах, за да не харчим излишно.

За плажа правя сандвичи… Наливам вода от чешмата, защото мъжът ми не дава да купувам минерална –  било излишна глезотия.

трудно

Трудно ни е

Но съм свикнала – нали половината ни заплати отиват да покриват заемите ни.

Колко пъти съм молила мъжа си да се хване и да иде да поработи навън някоя и друга година, да изплатим кредитите си и да започнем начисто.

Не ще и не ще!

Като му казах, че аз ще ида, като не иска той, се развика.

Всички жени, които отивали да работят в чужбина, спели с работодателите си.

Той в къщата си такава жена не искал.

Пък и как щял да се оправя сам с децата.

Само че след три години дъщеря ни е абитуриентка.

Отсега съм се размислила откъде ще търсим пари за бала.

И искам, не искам – пак до заеми ще опрем.

Ако щете, вярвайте, като воденичен камък ми тежат на шията.

Няколко пъти съм била на ръба да заплаша мъжа си с развод, ама не посмях.

Че къде ще ида?

При родителите си?

Те и дума не дават да се оплача от съпруга си.

Викат ми: „Ще търпиш!

Семейство за това се гради – да са мъжът и жената заедно в добро и лошо.“

И аз го знам това, и аз го разбирам, само едно не мога да разбера…

Кога ще дойде моето добро?!

Спаска

Споделете с нас вашите тревоги и радости на e-mail [email protected]

2 comments

  1. Здравейте Спаска, няма да Ви успокоя навярно, но и аз съм така от 33 години. Таман се изчистя от един заем- отвори се дупка- хайде пак отново. А в същото време не съм спирала да работя , работя като вол . И какво от това, работещи бедни. Не знам какво да ви кажа, явно така ще се мре , в мизерия , в милата ни родина.

  2. Ne slagaite vsichki geni pod edin znamenatel,mnogo si izkarvame s chesten trud !

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*