Prekrasna.bg
Трудно се живее така…
Здравейте, мили хора! Започвам писмото си с молба… Когато го прочетете, моля ви, дайте ми съвет, защото вече не знам…
Само в моето семейство ли е така, или има и други като нас?
Откакто се помня, с мъжа ми винаги сме живели назаем.
Със заем се оженихме, със заем си купихме жилище, със заеми изгледахме децата си.
Не помня някога и аз като нормалните хора, да седна в някое заведение и да си поръчам от менюто каквото ми душа поиска. Или пък да идем с моя на почивка и всяка вечер да се храним по ресторанти. Няма такова нещо.
Тръгнем ли към морето, пълним колата до горе със зеленчуци и плодове от село.
В хладилната чанта слагаме сухи салами от най-евтините. А аз купувам от левчето тоалетна хартия, салфетки, веро и прах, за да не харчим излишно.
За плажа правя сандвичи… Наливам вода от чешмата, защото мъжът ми не дава да купувам минерална – било излишна глезотия.
Трудно ни е
Но съм свикнала – нали половината ни заплати отиват да покриват заемите ни.
Колко пъти съм молила мъжа си да се хване и да иде да поработи навън някоя и друга година, да изплатим кредитите си и да започнем начисто.
Не ще и не ще!
Като му казах, че аз ще ида, като не иска той, се развика.
Всички жени, които отивали да работят в чужбина, спели с работодателите си.
Той в къщата си такава жена не искал.
Пък и как щял да се оправя сам с децата.
Само че след три години дъщеря ни е абитуриентка.
Отсега съм се размислила откъде ще търсим пари за бала.
И искам, не искам – пак до заеми ще опрем.
Ако щете, вярвайте, като воденичен камък ми тежат на шията.
Няколко пъти съм била на ръба да заплаша мъжа си с развод, ама не посмях.
Че къде ще ида?
При родителите си?
Те и дума не дават да се оплача от съпруга си.
Викат ми: „Ще търпиш!
Семейство за това се гради – да са мъжът и жената заедно в добро и лошо.“
И аз го знам това, и аз го разбирам, само едно не мога да разбера…
Кога ще дойде моето добро?!
Спаска
Споделете с нас вашите тревоги и радости на e-mail [email protected]
Здравейте Спаска, няма да Ви успокоя навярно, но и аз съм така от 33 години. Таман се изчистя от един заем- отвори се дупка- хайде пак отново. А в същото време не съм спирала да работя , работя като вол . И какво от това, работещи бедни. Не знам какво да ви кажа, явно така ще се мре , в мизерия , в милата ни родина.
Ne slagaite vsichki geni pod edin znamenatel,mnogo si izkarvame s chesten trud !