Любовта има различни измерения
Виждам, че и други преди мен са споделили онова, което по някакъв начин е важно за тях.
За мен по-важно е никой друг да не попада в моята ситуация, защото е много тъжно и унизително.
Със съпруга ми бяхме семейство седем години.
Никога не сме имали кой знае какви сътресения или драми, с изключение на едно – аз не мога да забременея.
Пробвахме какво ли не преди да кандидатстваме за ин витро…
Преди около година стана ясно, че имам заболяване, което е причина за 4-те спонтанни аборта и единственият начин да забременея е именно чрез метода ин витро.
Парите никога не са били проблем за нашето семейство.
Но когато разбра за моето състояние, съпругът ми заяви, че ме напуска.
Той искал детето му да бъде заченато и родено нормално, каквото и да означава това.
Трудно ми е да опиша как се почувствах.
Все едно аз сама съм искала това да се случи.
Все едно аз нарочно съм направила нещо, за да не мога да зачена и родя нормално.
И в крайна сметка нали живеем с 21 век?!
Не ви разказвам всичко това, за да се оплаквам, а за да кажа по някакъв начин на жените, които като мен имат подобен проблем – не се отказвайте!
Не правете компромиси в името на някаква любов, която е временна.
Направете всичко възможно, за да изпитате онази обич, която е единствена и силна – обичта на детето, което заслужавате да имате!
Хубаво е да чуеш „Обичам те!“, но още по-хубаво е всеки ден през живота ти някой да казва „Обичам те, мамо!“.
Аз така или иначе продължих с изследванията за ин витро.
През следващото лято вече ще бъда майка и в никакъв случай няма да съм самотна.
Ф.Симеонова от Стара Загора
Снимка: Pixabay.com