Prekrasna.bg
Животът ме сблъска с различни премеждия, не веднъж ме изправи пред трудни дилеми. Накара ме да се смея и да плача горчиво, принуди ме да изневерява на принципите и убежденията си. Запрати ме в нищото, затрупа ме с камъни и ми отне последния слънчев лъч. А аз като тънка плачеща върба всеки път намирах сили да се изправя и да развея гордо листенца, да се усмихна на слънцето и да му кажа “Здравей”. След всеки провал си казвах, че мога да понеса и още. Оцелях, макар много хора да искаха да ме видят слаба и жалка. Опознах в себе си неподозирани качества и сама си спечелих самоуважението. Разбрах, че имам само себе си. Всички останали в живота ми бяха само статисти – гротескни образи, замръзнали в своята апатия.
Припознавах се в теб толкова много пъти. Всеки път ти давах сърцето, мислите и душата си. Името ти беше свещено и никой нямаше право да го позори, докато ти самият не правеше точно това. Падаше в очите ми всеки път, с всеки свой образ. Различни имена, коси и очи, а отвътре намирах един и същи прояден човек. Уморих се да те рисувам с цветни краски. Загубих надеждата, че те има някъде там. Сълзите в очите ми отдавна замръзнаха – две бездънни ями, в които остана само гневът. Този гняв не ме прави по-силна. Поражда единствено самота. А как искам да скочиш от нищото и да промениш всяка малка тъга, всеки вопъл да заглушиш с целувки и да върнеш в мен радостта. Знам, че те има, но знам и че си много далеч. Толкова ужасно далеч, че нямам времето да те срещна отново. Нямам бъдеще, имам тук и сега.
Уморих се от чужди страдания. Не желая да бъда твой параван. Имам себе си, трябва ми само едно – да знам, че утре сам ще ме познаеш, ще ме потърсиш и няма да искаш обещания.
Уважаеми читатели, можете да ни изпратите своята тъжна, весела или поучителна история. Ние ще я публикуваме в сайта Prekrasna.bg.
Пишете ни на e-mail info@prekrasna.bg
