Станах егоист и се чувствам прекрасно! Не ми беше лесно с трима мъже вкъщи…

Казвам се Ана, семейна, с две пораснали момчета.

Омъжих се само на 19 и от първия ден след сватбата съм отдадена изцяло на семейството си.

Докато съученичките ми се радваха на студентския живот, аз гледах бебе, чистех, перях и нощем се готвех за изпити, защото единственият ми вариант да продължа да уча, беше да запиша задочно.

Баба ми казваше, че с толкова дини под една мишница няма да издържа дълго, но аз бях голям инат и успях да се справя с всичко.

А малко преди да се дипломирам, се роди и вторият ми син.

Въпреки голямото натоварване, не се оплаквах. Научих се как да си разпределям времето, че да ми стига за всичко.

Разчитах само на себе си, защото и майка ми, и свекървата бяха още млади и ходеха на работа.

Не ми беше лесно с трима мъже вкъщи, но някак свикнах с планините тениски и чорапи, разхвърляни навсякъде.

Обичах ги и им прощавах всичко.

Приятно ми беше да се грижа за мъжа си и за момчетата, стараех се да ги изненадвам с какво ли не, за да знаят, че на мен могат да разчитат за всичко.

Но май прекалих с грижите, защото в стремежа си да съм им полезна във всеки един момент, забравих да ги науча и те да бъдат грижовни и да поемат своите отговорности.

Ако някой от тях реши да яде, оставя мръсните съдове на масата. Или пък ако случайно се сети да ги сложи в мивката, не си събира трохите. Как пък веднъж никой не посегна сам да измие поне вилицата си!

Трупат всичко и някога, като се върна изморена от работа, направо ми се реве – още от коридора ме посрещат мръсни чорапи, дрехи, хвърлени из цялата къща, изцапана с прекипяло мляко печка, отрупана мивка…

Един ден – беше някъде след Нова година, ми писна от всичко.

Беше от ония дни, в които заварих къщата буквално наопаки. Както влязох у дома, така и излязох. Въпреки че бях много изморена, се качих на една маршрутка и се върнах в офиса.

Поседях малко и реших да отида на театър.

Изгледах една комедия и на връщане взех такси.

По пътя видях, че и тримата са ме търсили, но аз си бях изключила телефона в театъра.

Един през друг ме заразпитваха какво става и как така изведнъж съм решила да ида на театър, и то сама, без да им оставя нещо за вечеря.

Спокойно им отвърнах, че вече са достатъчно големи да се хранят сами.

От този ден нататък да забравят, че ще им готвя, ще ги пера, ще чистя и ще гладя.

Тримата са пълнолетни, така че да се оправят – аз започвам да се грижа за себе си. И наистина удържах на думата си.

Бях забравила колко е хубаво да се глезя…

Да си купувам нови дрехи, а не само от втора употреба, да ходя на фризьор и маникюр, на кино и театър, да излизам по-често с приятелки, а събота и неделя да ходя на Витоша или някъде около София.

И мъжът ми, и синовете ми още не могат да повярват, че съм се променила така и че не съм им винаги подръка.

Но малко по малко свикнаха и се научиха и как се пуска перална, откъде се включва печката и как се глади.

А аз установих колко е хубаво да бъдеш егоист. Жалко само, че го разбрах толкова късно.

Ана

Снимка: Pixabay.com