Prekrasna.bg
С Радо съдбата ни срещна ей така, съвсем случайно…
Видях в един сайт, че страда, беше публикувал тъжни неща.
Драснах му веднага, просто исках да го окуража и да му кажа, че самотниците сме много и че самотата наистина е нещо страшно и смазващо.
А човек оценява хубавите неща едва като ги загуби.
Учудващо за мен бе, че господинът се оказа много приятен събеседник.
Не усетих как започнах да очаквам с нетърпение телефонът ми да звънне и да чуя неговия глас.
Разговаряхме с часове, беше ми приятно, усещах, че с него сме на една вълна.
И към двама ни животът е бил доста суров, поднесъл ни е куп изпитания, а накрая и самота.
В края на миналото лято изникна възможност да се видим.
Държа да подчертая, че живеем на стотици километри един от друг. Това още повече усложняваше нещата, но все пак желанието ни да се срещнем беше голямо.
Влакът бавно спря на гарата в малкото курортно градче, където трябваше да е срещата ни.
Щастливи сме!
И когато пътниците започнаха да слизат, аз го познах веднага. Той мен – също.
Беше много вълнуващо, прегърнахме се, все едно се познаваме от години. Толкова близък го почувствах, като че ли съм общувала с него цял живот.
Градчето беше много приятно местенце за нас. Разхождахме се, хванати за ръка, любувахме се на красивата природа, преоткривахме света с нови очи.
Всичко беше толкова красиво и чисто!
Бяхме като две деца, които дълго са се лутали и неочаквано са се намерили. И не могат да се нарадват един на друг.
Имаше тръпка и привличане.
А аз, аз просто не можех да се позная. Къде остана тъгата в очите ми? Бях нов човек, открих нови чувства в себе си.
Близостта с любимия човек ми носеше огромна наслада.
Изживях неподозирани за мен вълнения, породени от близостта ми с него.
А само преди 3 месеца си мислех, че животът за мен е свършил.
И така, последваха нови срещи и гостувания.
Много топлина и нежност има в нашата връзка. И сега мога да кажа – аз обичам този човек.
Обичам го с онази мъдра любов, която може да изпита една дама в зряла възраст. Той откри неподозирани у мен чувства.
Мисля си, че аз самата не съм се познавала докрай.
А като си помисля, че можехме и да се разминем…
Искам просто да му кажа: Благодаря ти, скъпи, че те има!
Ти си най-светлият лъч в моя живот!
Силвия
Снимка: Pixabay.com
