Home / Споделено / След толкова години още помня резила – семейството ми потъна в земята от срам

След толкова години още помня резила – семейството ми потъна в земята от срам

Като дете ме възпитаваха строго, но справедливо

Не съм отгледана в охолство, но не ме лишаваха от нищо, дори и от някои глезотийки. Затова и до днес не мога да си обясня как се случи това, за което ще ви разкажа.

Бившата ми вуйна беше рускиня. На гости й дойде нейна приятелка от тогавашния Съветски съюз, която имаше седем необикновено красиви златни пръстена.

Особено ме впечатли единият – представляваше няколко дъги, събрани в една точка, а между тях имаше множество сини камъчета – матови и по-светли.

Гостенката оставяше златото си къде ли не около мивката, до леглото си, по шкафовете и на масата в кухнята. Абе, проявяваше незаслужено небрежно отношение към бижутата си и мен това много ме възмущаваше.

Вървях след нея из цялата къща и ги събирах. В един момент нещо в детския ми мозък прищрака.

Реших, че мога да задържа за себе си пръстена със сините камъчета.

Мислех, че каквато е разпиляна, може и да не разбере, че го няма.

семейството ми

Още помня този случай

Получи се обаче огромен конфуз за цялото семейство, защото рускинята веднага забеляза липсата му и с право се разфуча.

Крещеше, че била чувала за българите колко сме крадливи, ама не очаквала, че ще й се случи подобно нещо в дома, в който са я поканили на гости.

Близките ми, без вина виновни, потънаха в земята от срам, а аз си кротувах и най-невинно наблюдавах как обръщат къщата, за да търсят злополучния пръстен.

В един момент баба ми взе да ме разпитва защо не го търся така усърдно като другите, да не би случайно да ми е харесал и да сьм го прибрала някъде.

Милата, беше се сетила, че аз съм злодейката в случая, но за да не ме обиди или уплаши, ми го каза съвсем тактично.

Думите й ужасно ме засрамиха и разбрах каква грешка съм направила.

Поплаках си тайничко и когато се успокоих, без никой да ме види, подхвърлих пръстена под нощното шкафче.

После се наведох, погледнах отдолу и възкликнах уж изненадано: „Я, ето къде се е търкулнал, как не сме го видели!?“.

И да бяха разбрали каква съм я свършила, близките ми с нищо не го показаха.

Може би решиха, че е по-добре да не ме закачат, защото и без това сама ще се наказвам цял живот за тази срамна постъпка.

Още повече че бях добро дете и никога преди това не бях правила нещо подобно.

Оттогава минаха много години, но аз не мога да забравя резила.

И всеки път когато съм с вуйчо, умирам от ужас да не заговорим за кражби или нещо друго по тая тема, за да не си припомни той как навремето търсихме онзи красив пръстен…

Елена

Източник:Лична дpама

Снимка: Pixabay.com

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*