След развода: Открих принца си на… автобусна спирка!

Толкова ни е добре заедно…

Преди две години животът ми се преобърна.

Баща ми почина и се разведох след 20-годишен брак.

Останах в татковата къща в шопско село край София, защото ме съкратиха от работа.

Минавах 40-те и смятах, че вече нямам надежда нито за нова хубава работа, нито за нова връзка.

Нещастията продължаваха да ме следват.

Покривът, направен от местен мошеник, протече.

Дърва не можех да си нацепя.

Майсторите, които смениха дограмата, не си свършиха работата докрай и вятърът проникваше през дупките.

За да се топля, събирах шишарки и с книгите си, които бяха в изобилие, палех печката, макар и трудно.

После пък ми спряха тока и съвсем го закъсах.

Механджията отсреща взе да ми прави горещи предложения.

А аз се чудех да се смея ли, да плача ли…

Вече мислех, че по-лошо от това няма накъде и ето че нещата изведнъж се оправиха и започна моята приказка.

Принцът ми се появи на селската спирка с автобуса, който пристигаше на всеки час.

Беше с прошарена коса, в работни дрехи.

Занимавал се с поправка на покриви.

Попита ме имам ли нужда от помощ.

Признах му, че имам, но не мога да му платя.

Той отговори, че когато имам пари, тогава ще се разплатим.

Дойде у дома и поправи и покрива, и чешмата, и водомера, и оградата, и стълбите, и прозорците.

А една вечер в най-големия студ намерих в летния навес огнището топло, а до него чаша с билков чай и леген с топла вода.

Сякаш като по чудо получих това, от което имах нужда за премръзналото си гърло и студените си крака.

Знаех кой е героят от моята приказка и се чудех как да му благодаря.

Защото той колкото е способен, толкова е и скромен.

Затова не му пиша името, да не се разсърди, тъй като селото е малко и всички го познават.

Сега къщата и градината ми са преобразени – личи си, че има мъжка ръка у дома.

С моя принц ми е уютно, топло и радостно, а най-големият ми страх е да не го изгубя.

Мария

Снимка: Pixabay.com