Home / Споделено / Сълзите не помагат: Владислав ми е изневерил, а уж всичко беше наред!

Сълзите не помагат: Владислав ми е изневерил, а уж всичко беше наред!

Здравейте, мили читатели на този прекрасен сайт.

Искам да споделя с вас болката от случилото се между мен и съпруга ми.

Още съм в потрес и ми е страшно криво.

Със съпруга ми Владислав се оженихме преди 24 години. Радвахме се на голяма любов и романтика.

През цялото това време нито веднъж не ми е давал повод за ревност, не съм подозирала, че се случва нещо нередно.

Оказа се, че ми изневерява с 18-годишно момиче и всичко това се случва в спалнята ни у дома. На същото онова легло, на което направихме двете си деца! Чувствам се обидена, огорчена и омърсена!

Преди около месец и нещо решихме да отидем на село за уикенда, за да видим старците.

В последния момент мъжът ми се отказа, тъй като изникнало нещо спешно на работа. В крайна сметка заминах с децата и се разбрахме да се приберем в неделя следобед.

На дъщеря ми обаче й стана скучно, почна да мрънка и затова се прибрахме в София към обяд.

И какво да заварим?!

сълзите

Сълзите не помагат

Съпругът ми и някакво момиче бяха в спалнята… Няма смисъл да ви обяснявам гледката. Оная бързо си събра парцалите и буквално избяга. Синът ми се нахвърли да бие баща си и едва го спряхме.

Децата ми – щерката на 22 и синът на 20, го изгониха и не искат да му чуват и името.

От семеен приятел разбрах, че се е настанил в някакъв хотел.

Разбира се, подадох документи за развод, защото не мога да приема факта, че ме е мамил един Бог знае колко дълго време…

Гнусното е, че момичето, с което ми е изневерявал, е по-малко от дъщеря ни. Владислав е на 44 години.


Не знам дали е в критическа, не знам дали е нещо друго, но още не мога да осъзная какво точно ми се случва.

От време на време избухвам в плач, но знам, че сълзите няма да ми помогнат.

А уж всичко беше наред – разбирахме се, нищо не ни липсваше, редовно ходехме на почивки и т.н.

Чудя се къде съм сбъркала, че животът ме наказва по този начин.

Много ме боли от тази изневяра и всеки път, когато си затворя очите, се сещам за гледката, на която се натъкнах.

Не знам оттук нататък как да продължа. Наистина не знам.

За съжаление за пореден път се убеждавам, че в този живот сигурни неща няма!

Красимира М., 43 г., София

Снимка: Pixabay.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*