Съдбата на Ерин и Конър шашка хората по света
За всеки, който срещне Конър и Ерин на улицата, те не са нищо повече от обикновена симпатична двойка. Дори това, че тя е с цели 9 години по-голяма от него не притеснява хората. Но Конър и Ерин, както и близките им са категорични, че ги свързва най-невероятната любов. В неговите гърди бие сърцето на нейния брат Келън. Именно мъртвото момче ги събрало не веднъж, а два пъти, пише сп. „Стори“.
Конър бил на 17 години и запален спортист, когато започнал да чувства странна слабост. Все по-често се чувствал зле, но отдавал всичко на умората от тренировките. Докато един ден се събудил с усещането, че
сърцето ще изскочи от гърдите му.
Още в спешното установили, че има проблем, а изследванията показали, че положението е толкова сериозно, че ако не му се трансплантира ново сърце, просто ще умре. И животът на тийнейджъра от Минесота се преобърнал наопаки, превърнал се в едно безкрайно чакане на донор. Най-трудно му било да приеме, че за да живее той, някой друг трябва да умре.
По същото време в Южна Дакота едно друго момче срещнало фатална съдба. 20-годишният Келън излязъл с приятели да пийне и, както често се случва, попаднал в сбиване. При падане от юмрук, ударил главата си на ръба на бордюра и повече не станал. Но сърцето му било здраво и се оказало подходящо за Конър от Минесота.
„Трябваше да съм щастлив, но знаех, че някой е умрял заради мен“, спомня си деня на успешната трансплантация Конър.
Както при много хора, чийто живот е бил спасен на цената на друга смърт, той започнал много да мисли за момчето, чието сърце вече биело в гърдите му.
„Постепенно у мен се загнезди мисълта, че трябва да опозная този човек и да се опитам да направя това, което той не е успял“, споделя той. Така започнал вторият му живот.
Година след операцията пожелал да намери семейството на своя спасител. Не бил сигурен как близките му ще го приемат, но майката на загиналия Келън – Нанси, била първата, която го успокоила, канейки го веднага на гости. Така преди десет години Конър за първи път пристъпил прага на дома, в който живеела Ерин – сестрата на загиналото момче.
„Още, когато се видяхме за първи път, нещо между нас се случи, не можех точно да го определя, но след първата среща постоянно мислех за това“, спомня си Ерин.
Конър също усетил необичайното чувство, което го залива от пръв поглед. Първата среща със семейството обаче била толкова емоционална – с останалата без син майка и ръката й върху гърдите на Конър, и усещането, че отново усеща пулса на изгубеното си момче, че той побързал да изгони неканените емоции. Ерин също си забранила да мисли за момчето, което на всичкото отгоре било цели 9 години по-малко от нея.
„Мисля, че духът на брат й искаше да ни събере. Толкова силно исках да се срещнем с нея и да поговорим за моя спасител“, казва години по-късно Конър.
Въпреки това и двамата били категорични, че любовна връзка помежду им е невъзможна при подобни обстоятелства. И престанали да общуват за цели пет години. Ерин дори се преселила в друт щат, така че когато Конър гостувал на майка й, никога я нямало. Докато един ден съдбата се намесила отново и двамата се срещнали случайно. От тогава не са се разделяли. Първоначално близките им били истински шокирани, но постепенно всичко си дошло на мястото.
„Сякаш брат ми искаше на всяка цена да ни събере“, категорична е Ерин. А дали ще се оженят? Засега предпочитат да вървят бавно по съвместния си път.